Преобладаващи по царевицата са два вида от род Fusarium: - F. moniliforme и F. graminearum. Вторият вид се среща по-често в по-топлите райони. Те се запазват основно в растителните остатъци, но могат да се пре­насят и със семената. Спорите, пренасяни по въздушен път, също са източник на инокулум. Симптомите се проявяват по време на узряване.

Патогенът напада стъблото откъм почвата, през корените или долните междувъзлия на стъблото. При по-висока степен на нападение основата на стъблата изгнива напълно и стъблата загиват. Частично пов­редените метлици могат да увиснат, след ка­то са били нападнати. Гниенето на метлиците с причинител F. graminearum може да се развие от върха към основата им.

Царевичните растения са предразположе­ни към заразяване при високи нива на азот и ниски нива на калий, както и при сухи усло­вия, редуващи се периодично с влажно време след фенофаза „изметляване".

Друг вид от р. Fusarium - F. culmorum, съ­що е представител на комплекса причините­ли на гниенето на основите на стъблата, но може да причини и гниене на кочаните. След заразяване кочанът и обвивните листа при­добиват розов или червеникав цвят, дължащ се на мицела и спороношението на гъбата.

Как можем да се борим с болестта гниене на стъблата и кочаните на царевицата- (Fusarium spp.)

Тъй като при полски условия борбата по химичен път е невъзможна, превантивните мерки се изразяват в културно-стопански практики, които създават условия, неблагоп­риятни за болестта. Препоръчва се използва­нето на по-малко чувствителни сортове. ДРЗП е засяване в подходящите срокове и при оптималната гъстота на посева с 7-12 растения м2 за осигуряване на достатъчна здравина на стъблото, което предотвратява нападението от тези гъби. Ако гъбата вече е заразила растенията, най-доброто решение е възможно най-скоро прибиране на реколта­та. Като предпазна мярка може да бъде при­ложено и третиране на семената.