Получаването на високи и качествени добиви грозде зависи и от редица агрохимически мероприятия
Обработката на почвата по време на вегетацията има за цел да унищожи плевелите в междуредията, които се явяват конкуренти по отношение на воден и хранителен режим. По време на вегетацията се извършват 4-6 плитки обработки с култиватор. Целта е премахването на плевелите, намаляване на изпарението и запазване на почвата от напукване при засушаване. Препоръчва се едновременно с обработката да се правят 3-4 окопавания в реда. Ръчната обработка е трудоемка и затова се препоръчва използването на хербициди на базата на активното вещество глифозат. След почистването на леторастите в зоната на корените и стъблото-ниско в реда се правят две тренирания с препарати с активно вещество глифозат в доза 800-1200 мл/дка. Препоръчва се в така приготвения разтвор се прибави малко количество Амониева селитра за подкисляване на средата и по-силно действие на препарата.
Обработка на почвата
Земеделие
Присаждането под кора е лесен и широко разпространен метод от любителите овощари. Прилага се при
Рапицата преобразува слънчевата енергия в необходими за собствения си растеж вещества,
Нормите на торене се определят диференцирано в зависимост от почвените, климатичните, биологичните, агротехническите и други фактори.
Фасулът съдържа два пъти повече азот и 30% повече фосфор и калий от житните култури, поради което въпреки по-ниската му продуктивност по износа на хранителни вещества почти се изравнява с тях.
За формиране на 100 кг. зърно и съответната вегетативна маса фасулът изнася 5,3-8,8 кг. азот, 1.6-3,5 кг. фосфор, 2.9-8 кг. калий, а 12-13 кг. калций.
Големите колебания в добива на семената и на вегетативната маса и техният дял в общия добив на фасул налагат задължително да се правят химична анализи. Износът на хранителни елементи се определя в края на вегетацията Установено е, че във фаза пожълтяване на долните листа (когато семената са напълно оформени) потребността е най-голяма. Разликата между максималното потребление и износа се дължи на опадане на част от вегетативните и недоразвитите генеративни органи. Според някои автори тази разлика може да достигне 25-30%.
Най-старата информация за грейпфрута датира от ХVII в., когато това вечнозелено дърво е било открито на остров Ямайка (носещ и латинското име „paradisi"). Английската дума грейпфрут идва от неправилното описание, дадено от ботаника Джон Лунан, който класифицирал големите, жълти и леко горчиви плодове като вид грозде. Първите дървета наистина приличали на огромни чепки грозде.
Ботаническото име на грейпфрута е Citrus paradisi-райски плод. Известно е, че изяждането на половин плод на закуска е един от най-полезните начини да се започне денят. Но колко от нас знаят, че белите семки, които внимателно отделяме, са пълни с полезни хранителни вещества? Те са изключително богати на природни флавоноиди и аминокиселини.