Препоръчва се на земеделските производители да правят редовни обследвания на посевите и при откриване на поражения от “снежна плесен” (особено в прорасналите посеви), трябвада направят притъпкване на снега с валяци. На откритите площи се правят приспособления за снегозадържане, а в нивите, където се задържа вода, тя трябва да се отвежда.
Пшеницата не понася задържането на вода. Когато посевът престои повече от 10 дни под нея, то той ще загине напълно. За да се избегне това, през топлите дни на януари около по-ниските ниви трябва да се направят канали за отводнаване.
През януари се прави подготовка натороразпръскващата техника. Фермерите трябва да осигурят необходимите им азотни торове за подхранване на есенниците. Към края на месец януари в равнинните и по-топли райони на България, през дните, когато почвата е в замръзнало състояние може да се извърши подхранването на житните посеви. Когато през есента не е правено подхранване с азот то цялата норма се внася през зимата. При опасност от изнасяне на азота от почвата при наклонени терени с помощта наводите от бързо топящ се сняг, необходимото количество азот може да се внесе на два пъти - януари-февруари и в края на март.
Когато температура на въздуха е по-висока от 6-7 градуса през топлите часове на деня се извършва обследване на площите за наличието на обикновена полевка. Колониите се броят по диагонала на блока. Затрупват се 10 колонии и след 24 часа се проверяват. Броят на отворените ходове разделен на 10 дава плътността на 1 дка - при плътност на 1 колония на дка започва залагане на отровни примамки.
При наличие на 2-3 ларви или 2-3 повредени растения на един квадратен метър се прави третиране срещу житен бегач, когато ларвите са в трета възраст.