Новината, че скоро бананите могат да изчезнат вече обикаля света. Причината за опасността от изчезването на любимия на мнозина плод според UkrAgroConsult е нападението на т.нар „Панамска болест” или известна още като гъбата Fusarium щам TR4, койято поразява банановите растения и води до тяхната гибел. Потребителите вече са обезпокоени от факта, че тази гъба не се разпространява само в Азия и Африка, но и в Латинска Америка, на която се пада дял от 80% от пазара на банани.
В Колумбия дори са на крачка от въвеждане на военно положение , заради нанесените от споменатата гъба поражения върху банановите плантации, а снимките от нанесените щети оттам напомнят на филми за ядрени катастрофи, вирусни пандемии, или кадри от борбата с нелегалното разпространение на наркотици. В страната повсеместно са въведени най-строги фитосанитарни мерки с КПП-та по плантациите, и проверки на камионите с банани от военни патрули, облечени в специални облекла. Пътищата около фермите се патрулират от полицаи, за да се избегне разпространяването на болестта от крадци, които често навлизат в стопанствата.
От какво са притеснени потребителите? От това, че повечето сортове банани, отглеждани в Азия и Африка са нетрайни, и обикновено се отглеждат само за вътрешна консумация, защото не биха издържали на транспорта до останалите части на света. Най-подходящ за транспорт на дълги разстояния е сортът „Кавендиш”, който по ирония на съдбата е станал мишена за смъртоносната гъба. Ето защо учените считат, че скоро ще дойде краят на бананите като експортна култура, тъй като до момента все още не е създаден сорт, устойчив на „Панамската болест”, а и липсват средства за растителна защита срещу това заболяване.
Това не е първата опасност пред бананите, защото през 20-те години на миналия век същата болест от друг щам почти напълно унищожила сорта „Гро Мишел”, най-разпространеният в света към момента,което довело до изчезването му от пазара в средата на века. Тогава и се появил новият сорт „Кавендиш”, създаден от селекционерите още през 19-ти век. Сега обаче няма с какво да се замени.
По данни на ФАО към 2000 година, когато са първите данни за появата на смъртоносната болест, производството на банани в света е възлизало на 63,4 млн. тона, а през 2013 година, когато гъбата достигнала до Южна Америка, то вече е възлизало на 12,3 млн. тона, в 2015 година до 112,8 млн. тона. И ако тези цифри не са достатъчни за да оборят пагубното влияние на болестта върху банановите растения, то през 2017 година световното им производство вече е било 113,4 млн. тона.
Още през 2017 година авторитетният Wallstreet Journal съобщи че тази гъба е поразила вече 30% от насажденията с банани в Азия и Австралия. В Азия обаче, където има такива големи потребители на банани като Индия и Китай, все още не се наблюдава дефицит на банани. Твърде възможно е новини от този сорт да наподобяват такива като „Светът остава без кафе”, или „Скоро човечеството може да остане без шоколад”, още повече, че статии за изчезването на бананите циркулират още от преди 13 години.
Въпреки това проблемът с гъбата Fusarium наистина съществува, и се обсъжда от специалисти на високо ниво, и то под егидата на ФАО. С оглед на това, че бананите са осмата по значимост култура в света, и четвърта по значимост в развиващите се страни, това изглежда напълно логично, защото всяка болест, която застрашава съществуването им , заплашва не само хранителната сигурност на тропическите страни, но и доходите и получаването на субсидии, а оттам и жизнения стандарт.
Индустрия, оценяваща се на 10 млрд. долара обаче едва ли ще загине заради появата на една смъртоносна гъба, тъй като появата на нови щамове още повече мотивира учените да създават нови формули на пестициди за борба с тях. Ситуацията с гъбата Фузариум може да се сравни с Африканската чума по свинете, срещу която все още не е създаден лек за заразените животни. АЧС както знаем шества по планетата и нанася огромни икономически загуби, но това не е довело до изчезване на свинското месо от супермаркетите.
Като алтернатива на „Кавендиш”, учените посочват друг сорт банани- „Валери”, отличаващ се с отличните си вкусови качества и бързи срокове на зреене. В момента той е най-разпространен във Виетнам, но все повече источноазиатски страни се ориентират към отглеждането му. Не на последно място той се смята за устойчив на „Панамската болест” и за един от най-перспективните за разпространение и отглеждане в света. Друг сорт е „Майсур”, който заема до 70% от пазара в Индия, но се отглежда и в Бирма, Тайланд, Малайзия и остров Цейлон. Той е със същия познат нам жълт цвят както „Кавендиш”, но със сладко-кисел вкус. Той също се смята за устойчив на „Панамската болест”.
Освен това логистиката непрекъснато се развива, и позволява от фермата в магазина да се превозват и най-нежните плодове. Например на изложението Asia Fruit Logistica в Хонконг през 2017 година, украински фермери са получили оферти за доставки на череши и ягоди в страните от Източна Азия, което означава, че не би трябвало да има проблеми и с доставките на банани на далечни разстояния.