Днес европеецът не си брои стотинките, когато пазарува в магазина, а вече все по-често изчислява food miles, или пътя на продукта, който е навъртяла вечерята му. Или общото разстояние, което са пропътували месото, зеленчуците и подправките, преди да попаднат на светналия щанд в супермаркета. Европеецът постъпва така, защото обича да се информира и е научил, че една средностатистическа вечеря изминава 35 000 км, преди да му се сервира на масата, което е повод да се избълват между 4 и 17 пъти повече парникови газове в атмосферата, отколкото ако би предпочел местни продукти.
Същият този европеец все по-често си напазарува биопродукти от местната биоферма (или ако няма време - от биосупермаркета). Все пак, Европа формира 50% от световното търсене на биохрани. Тук вече причините са много:
За гастронома: Защото биомесото и зеленчуците имат вкус. Гурме магазините в Европа са сред първите, които се ориентират към биохраните, а през септември - на празника на биоземеделието в София - призът за биомагазин на годината грабна не друг, а супермаркет Елемаг.
За здравословно хранещия се: Защото биохраните са по-богати нажелязо (с 21%), магнезий (с 29%), фосфор (с 14%) и витамин С (с 27%). 27% от англичаните тази година са си купили био, защото се чувстват добре, когато се хранят с естествени продукти.
За образования от село: Защото биоземеделието влияе положително върху заетостта и развитието на селските общности и туризма. 32% от англичаните тази година са предпочели био, “защото това насърчава малките производители.” Хората, които се занимават с биоземеделие в Англия са по-млади (средно със 6 години) и по-образовани (51% имат висше) от колегите си в конвенционалните ферми. Днешните биоземеделци са по-особени и с това, че конфигурират бизнеса си по различен начин и разнообразяват дейността си с търговия, туристически услуги и т.н.
За еколога: Защото биоземеделието оздравява и обогатява почвата, закриля дивата природа и хабитати и подобрява начина, по който се отглеждат животните. 38% от англичаните избират биото тази година, “защото изкуствените торове и пестициди са вредни за околната среда.”
За бореца срещу глобалното затопляне на местно ниво: Защото почвата в биофермите намалява въглеродните емисии. Обработваната по екологично чист начин земя има с 15 до 28% по-високо съдържание на въглерод, докато при индустриалното земеделие почвата не поема и грам въглерод.
Какъвто и да е, европеецът не се интересува просто от това да си набави нужните калории за деня. Той инвестира в едно друго измерение на земеделието, наречено най-общо устойчивост, за да си позволи същото качество на живота и утре. Същият този европеец изкупува 90% от биопродукцията на българина и щедро налива ресурси в европейски програми за развитие на родното биозмеделие, а българинът седи и смята - годишния оборот на биопродукти в световен мащаб (27 млрд. евро за 2006 г.), годишния ръст на продажбите, площта на конвертираните земеделски площи (6.9 млн. хектара за ЕС), обема на внесената или изнесена стока, реалната печалба от хектар и т.н.
Този диалог за биоземеделието между българина и европееца малко ми напомня на срещата на Квадрата със Сферата във викторианската фантастична приказка “Равниния”. Равниния е страната, обитавана от двуизмерните геометрични фигури. Веднъж един от нейните жители – Квадратът, се натъква на Сферата и така узнава за съществуването на третото измерение. Когато обаче се опитва да опише това ново преживяване на сънародниците си - Триъгълници, Четириъгълници, Петоъгълници и т.н., думите му започват да звучат почти толкова мистично, колкото стиховете на Лао Дзъ: “Видях линия, която не беше линия. Пространство, което не беше пространство.”
За гастронома: Защото биомесото и зеленчуците имат вкус. Гурме магазините в Европа са сред първите, които се ориентират към биохраните, а през септември - на празника на биоземеделието в София - призът за биомагазин на годината грабна не друг, а супермаркет Елемаг.
За здравословно хранещия се: Защото биохраните са по-богати нажелязо (с 21%), магнезий (с 29%), фосфор (с 14%) и витамин С (с 27%). 27% от англичаните тази година са си купили био, защото се чувстват добре, когато се хранят с естествени продукти.
За образования от село: Защото биоземеделието влияе положително върху заетостта и развитието на селските общности и туризма. 32% от англичаните тази година са предпочели био, “защото това насърчава малките производители.” Хората, които се занимават с биоземеделие в Англия са по-млади (средно със 6 години) и по-образовани (51% имат висше) от колегите си в конвенционалните ферми. Днешните биоземеделци са по-особени и с това, че конфигурират бизнеса си по различен начин и разнообразяват дейността си с търговия, туристически услуги и т.н.
За еколога: Защото биоземеделието оздравява и обогатява почвата, закриля дивата природа и хабитати и подобрява начина, по който се отглеждат животните. 38% от англичаните избират биото тази година, “защото изкуствените торове и пестициди са вредни за околната среда.”
За бореца срещу глобалното затопляне на местно ниво: Защото почвата в биофермите намалява въглеродните емисии. Обработваната по екологично чист начин земя има с 15 до 28% по-високо съдържание на въглерод, докато при индустриалното земеделие почвата не поема и грам въглерод.
Какъвто и да е, европеецът не се интересува просто от това да си набави нужните калории за деня. Той инвестира в едно друго измерение на земеделието, наречено най-общо устойчивост, за да си позволи същото качество на живота и утре. Същият този европеец изкупува 90% от биопродукцията на българина и щедро налива ресурси в европейски програми за развитие на родното биозмеделие, а българинът седи и смята - годишния оборот на биопродукти в световен мащаб (27 млрд. евро за 2006 г.), годишния ръст на продажбите, площта на конвертираните земеделски площи (6.9 млн. хектара за ЕС), обема на внесената или изнесена стока, реалната печалба от хектар и т.н.
Този диалог за биоземеделието между българина и европееца малко ми напомня на срещата на Квадрата със Сферата във викторианската фантастична приказка “Равниния”. Равниния е страната, обитавана от двуизмерните геометрични фигури. Веднъж един от нейните жители – Квадратът, се натъква на Сферата и така узнава за съществуването на третото измерение. Когато обаче се опитва да опише това ново преживяване на сънародниците си - Триъгълници, Четириъгълници, Петоъгълници и т.н., думите му започват да звучат почти толкова мистично, колкото стиховете на Лао Дзъ: “Видях линия, която не беше линия. Пространство, което не беше пространство.”