Хелминтоспориозното кореново гниене напада пшеницата, ръжта, ечемика и овеса във всички фази от развитие­то им.

Какви са симптомите на хелминтоспориозното кореново гниене?

Явяват се още при покълнването и поникването на семената. По младите поници се наблюдават кафяви петна, които се разрастват бързо и причиняват тяхното загниване, деформиране и загиване. При масово нападение посевът се разрежда, което може да наложи и неговото разораване. При по-късно нападение (във фазите вретенене и цъфтене) се наблюдава покафеняване на корените, възела на братене, основите на стъблата и листните влагалища на най-долните листа, а така също и на подземните междувъзлия. Болестта се развива на хармани. Растенията изглеждат потиснати, отслабени, по-ниски, не изкласяват или образуват дребни, често празни класове, които изсъхват преди фаза узряване. В някои случаи се образуват зърна, но те са дребни, спарушени и леки.

Черното кореново гниене се среща най-често по пшеницата, ечемика и ръжта, когато се отглеждат върху леки почви с алкална реакция, без сеитбообращение и при ниска агротехника.

Какви са симптомите начерното кореново гниене?

Болестта черно кореново гниене се появява още по младите, току-що поникнали растения. Те изостават в растежа, листата им пожълтя­ват и изсъхват, а при по-силни повреди загиват. По-късно по корените, възела на братене и основите на стъблата се виждат черни петна, които бързо се разрастват и обхващат големи участъци от тях.

Гниенето на корените и основите на житните растения се причиняват от комплекс от почвени фитопатогени, които предизвикват специфични симптоми. В миналото тези болести са имали по-малко мжономическо значение за производството, но с въвеждане на новите технологии за отглеждане на зърнените култури, тяхното значение и вредоносност силно нарасна. Особено много допринесоха за това монокултурното отглеждане, по-голямата гъстота на посевите, обилното торене с азотни торове и други.

Най-напред се преглежда кореновата система на извадените за засаждане растения. Кореновата система

Високата вредоносност на ръждите по пшеницата, ръжта, ечемика, овеса и честото им проявление при нашите условия, налагат ежегодно да се провеждат мероприятия, насочени срещу тях. Повечето от мерките имат предпазен характер и целят да се създадат по-благоприятни условия за развитието на растенията или да се елиминират предпоставките за заразяването им от ръждите. Други мероприятия са насочени пряко срещу причинителите на ръждите и целят, от една страна, унищожаване или намаляване на наличния инокулум, а от друга страна, забавяне скоростта на неговото размножаване.