Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Земеделие

Оцетното вкисване на виното се лекува в началото

Силно вкиснатите вина не подлежат на оправяне

Това е една от най-опасните болести по вината. Причинява се от няколко вида оцетно-кисели бактерии. Всичките са аеробни и се развиват при широк достъп на виното до въздуха. Нападат се най-често слабоалкохолни, бедни на екстракт вина, съхранявани в непълни бъчви. Бактериите, причинители направо превръщат алкохола на виното в оцетна киселина.

ПРИЗНАЦИТЕ: Това са неприятният кисел вкус и специфичният мирис на оцет.

ВНИМАНИЕ: Мнозина не знаят, че развитието на болестта може да започне още по време на алкохолната ферментация, когато тя протича при висока температура (над 35 С). Обикновено това се случва при ферментация с плаваща шапка без периодично разбъркване и потапяне в течната среда.

Предпазни мерки срещу вкисване

Пълни бъчви и маниакална хигиена ще ви гарантират, че няма да ви сполети това чудо

Предпазните мерки срещу вкисването са същите както и при цветясването. Решаващо значение имат прилагането на правилна технология, използване на серен двуокис, поддържане на бъчвите с вино пълни чрез редовно доливане и спазване на почти маниакална хигиена в помещението, съдовете и съоръженията.

В НАЧАЛЕН СТАДИЙ...
Когато болестта е в начален стадий и виното е годно за пиене, процесът може временно да се спре чрез сулфитиране с дози 8-10 г серен двуокис за 100 литра вино. След сулфитирането виното се бистри и филтрира за отстраняване на бактериите.
Третираното вино може да се подобри вкусово, като се купажира (смеси) с друго здраво вино, но трябва бързо да се консумира. Леко вкиснато вино може да се подобри до известна степен, като се прекара през здрави, пресноферментирали джибри. Настойването продължава от 24 до 48 часа, след което виното се оттака и се прехвърля в чиста напушена бъчва. Този начин на лечение е възможен само по време на гроздоберната кампания и непосредствено след нея, когато има здрави джибри.

В НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ...
Силно вкиснатите вина не подлежат на лекуване. Те са годни за приготвяне на оцет или за изваряване в ракия. За ракия с добри вкусови качества, преди изваряването киселината трябва да се неутрализира. Това се постига, като във виното се внесе натриев бикарбонат (сода за хляб). Количеството на содата зависи от степента на вкисване. Обикновено за 100 л вино са достатъчни 2-3 пакетчета по 100 г.
Неутрализирането може да се извърши и с пепел от огнището. И в този случай достатъчни могат да се окажат 3-4 лопати пепел за 100 л вино, която се внася едновременно със зареждането на казана с виното.

ЛЕК НЯМА...
Опитите за лекуване на вкиснати вина чрез използване на химически средства като натриев бикарбонат, калциев карбонат (мраморен прах) и др. не дават положителни резултати. Внесени във виното, те първо се свързват с винената киселина, която е по-силна от оцетната. Обработеното по този начин вино получава плосък нехармоничен вкус, а оцетният мирис не изчезва.

Цветясването на виното

Това е често срещано и неприятно явление при винопроизводството в домашни условия. Цветясването на виното се причинява от дрожди от родовете Candida, Hansenula и Pichinia. Те се развиват само когато виното има контакт с въздуха.

Малини - засаждане и отглеждане

Малината има редица предимства пред останалите овощни видове.

Тя цъфти по-късно, не страда от пролетните студове и плододава всяка година. Плодовете ù са вкусни, хранителни, с добри лечебни свойства. Те имат хармонично съчетани захари, органични киселини, минерални вещества и витамини.

Най-доброто гориво за сърцето е гроздето

Диетолозите са единодушни, че гроздето е ценна храна при различни заболявания. Благодарение на високото съдържание на захари то е отличен източник на енергия за организма. В гроздето се съдържат почти всички съставки, които правят човека жизнен и здрав. Една от тях е гроздовата захар (глюкозата). Тя влиза неизменена в кръвообращението. Лесно всмукваща се от храносмилателната система и попаднала в кръвта и клетките, гроздовата захар е прекрасно хранително вещество.

Отглеждане на нар (Punika granatum)

Нар Punika granatum

Нарът (Punika granatum) e едно от най-старите културни растения. Принадлежи към семейство Punicaceae. За родина на нара се счита Югозападна Азия. Тази култура е широко разпространена в азиатските, африканските и средиземноморските страни. За римляните и гърците плодовете на нара са били символ на плодовитостта и дълголетието, за евреите – на изобилието и богатството.

Free Joomla! templates by Engine Templates