Лозарство - интересни статии. Всичко за лозарството.

В райони, където лозята не се

загрибват, лозите периодично се повреждат от зимните студове. (Повреди от зимните студове често понасят и лозята, които не са добре загрибани – нерядко явление в нашата страна. Величината и характерът на повредите, нанесени от зимните студове на лозята в отделните райони и местности, са различни и зависят от:

1) времето, силата и продължителността на мразовете;

2) дебелината на снежната покривка и силата на ветровете;

3) механичният състав и степента на овлажняване на почвата;

4) местоположението на лозето (релеф, изложение на склона, (близост на големи водоеми);

5) сорта;

6) състоянието на лозите (степен на узряване на леторастите и от съдържанието на пластични вещества в многогодишните части);

7) условията, при които е станало зазимяването на лозите.

Всичко това налага преди резитбата да се провери внимателно дали има повреди от измръзване и в зависимост от това правилно да се извърни резитбата така, че да се намалят или избягнат напълно щетите от измръзването. При проверката трябва да се има предвид, че от зимните студове се повреждат най-напре и най-лесно ладиите на лозата; след това проводящите тъкани на едногодишните пръчки и многогодишната дървесина и най-после подземното стъбло и корените.

В зависимост от характера на повредите по лозите резитбата се извършва по различен начин.

При повреждане само на част от очите, разположени по едногодишните пръчки, преди резитбата следва да се установи какъв е процентът на измръзналите очи и със същия процент да се увеличи броят на оставените очи. Броят на очите, които трябва да се оставят допълнително три резитбата, може да се изчисли ,по формулата

А=(10ха)/(100-а)

А е процентът на допълнителния брой очи; а -процент на измръзналите очи.

Ако са измръзнали 50% от очите, при извършване на резитбата се оставят двойно повече от нормалния брой очи, който трябва да се остави на главината. При чашовидна резитба напр. броят на чеповете се удвоява, а при резитба Гюйо се увеличава броят на плодните пръчки и тяхната дължина.Броят на плодните пръчки в този случай може да се увеличи, като за плодна се оставя и най-добре развитата пръчка от старата плодна пръчка. Натоварването и поддържането на формировката се коригира при филизенето.

При повреждане на повече от 50% на очите при формировка Гюйо може да се премине към омесена формировка Гюйо -кордон Роая. Това се препоръчва особено в случаите, когато при проверката се окаже, че по-голямата част от очите, разположени по пръчките на старата плодна пръчка, са запазени.

При филизенето на така рязаните лози трябва да се премахнат всички безплодни леторасти от чеповете върху старата плодна (пръчка и излишните плодни леторасти. Освен това лозата се подготвя за възстановяване на формировката подобрен Гюйо през следващата година, като се оставят леторасти от чеповете и новата плодна пръчка.

При по-силни повреди от студовете, когато са измръзнали 70-80 на сто от очите по едногодишните пръчки, но многогодишните части (рамена, стъбла) са здрави или слабо повредени, резитбата се извършва по следния начин: оставят се две, а при възможност и три дълги плодни пръчки, а всички останали пръчки се режат на чепове.

По този начин, както и оказаха нашите наблюдения през пролетта на 1963 г., от оставените 2-3 пръчки на лозата се развиват 6 до 10 летораста, повечето от които са плодни. От ниско разположените очи, т. е. от очите по чеповете, които през зимата са били под снега, се развиват достатъчно леторасти, голям брой от които при нашите местни сортове (Димят, Памид, Червен мискет) са плодни. През май се извършва филизене на така рязаните лози, при което се премахват всички безплодни леторасти по пръчките и излишните леторасти от чеповете и главината. При това лозата трябва да се подготви за резитбата през следващата година. При такава резитба на част от измръзналите лозя от посочените сортове в Чирпанско, Старозагорско, Пазарджишко и редица други райони през 1963 г. се получи нормална реколта. Задоволителна реколта се получи и от така рязаните лозя от сорта Болгар, при които бяха измръзнали 70-80% от очите на едногодишните пръчки, докато от лозята от този сорт, на които при резитбата не бяха оставени по две дълги плодни пръчки, се получи незначителен добив.

При още по-силно измръзване на лозите, при които целият едногодишен прираст е загинал и са нанесени повреди и по многогодишните рамена, резитбата се извършва по следния начин. Изрязват се всички едногодишни пръчки на около 0,5-1 см от основата. През пролетта от ъгловите и спящите очи се развиват леторасти. Най-подходящите от тях с оглед на (бъдещето формиране на лозите се запазват, а останалите се премахват при филизенето. При следващата резитба от тях се оставят чепове за възстановяване на формировката ((подменяме на стари рамена и т. н.). Ако растежът на леторастите през вегетационния период след измръзването е силен и те узреят добре, един или два от тях могат да се оставят за плодни пръчки (формировка подобрен Гюйо).

При много силни повреди от студовете, когато са измръзнали и многогодишните части, и стъблото, лозите през пролетта се разкопават така, че се открива и част от подземното стъбло. Това улеснява проокарването на леторасти от спящите пъпки по него. При неприсадените лози от тези леторасти впоследствие се формира нова главина. Ако лозите са присадени, развилите се от подземното стъбло (подложка) леторасти се присаждат на зелено. В случаите когато не се развият никакви леторасти, към края на април лозите се присаждат на разцеп.