Това са вертикални и хоризонтални кордони, които се разполагат по стени на сгради или огради. Във Франция близо до Париж се прилага даже върху специално издигнати за тази цел стени на разстояние 10 м една от друга и с височина 3 м, по южната страна на които се закрепват кордоните. Тези кордони биват различни видове, но най-разпространени са хоризонталните и вертикалните кордони.

Вертикален кордон Томри. Този кордон се формира, като през първата година при засаждане на лозите се оставя чеп с 2 очи. През втората година се оставя по-силният от изкаралите леторасти и се реже на чеп с 2 очи, а другият летораст се премахва. Изкаралите от чепа два летораста се привързват на кол, за да се осигури вертикалният им растеж. През пролетта на третата година по-силният от двата летораста се оставя на чеп с 4-5 очи, а другите леторасти се премахват. Изкаралите леторасти от оставените очи на другия чеп се привързват наклонено, а връхният летораст се оставя за удължаване на стъблото и се привързва вертикално. При силен растеж на леторастите, за да се развият добре връхните, ниско разположените силни леторасти се пензират. Връхният летораст се пензира по-късно – около втората половина на лятото. През пролетта на третата година долните леторасти, които са привързани наклонено, се режат на чепове с по 2 очи, а връхният летораст, който служи за удължаване на стъблото, се реже на 4-6 очи. През същата година изкаралите леторасти от чеповете се привързват също наклонено, както и леторастите, изкарали от връхната част на кордона. Връхният летораст се привързва вертикално за удължаване на кордона. През следващата година всички леторасти от вертикалния кордон и от чеповете, оставени по него, се режат на чепове с по 2 очи, като връхният летораст се оставя пак за удължаване на кордона, ако това е необходимо. През следващите години удължаването на кордона и формирането на нови рамена и плодни чепове върху тях става по същия начин. При оставянето на нови плодни чепове върху кордона трябва да се спазва основният принцип- да се подтиска бързото удължаване на рамената, т. е. новият плоден чеп се оставя винаги от по-ниско разположения летораст на стария чеп. Нови чепове се формират от силни, симетрично разположени леторасти. При височина на кордона около 2 м лозите се засаждат на разстояние една от друга на около 1м. 

Когато височината на кордона се увеличава до 3 м, разстоянието между лозите трябва да се намали на около 70 см, а когато трябва да бъде повече от 3 м разстоянието между отделните лози е вече 60 см, като през една лозите изпълват долната или горната половина на стената. Обикновено първата лоза заема горната част на стената, втората лоза -долната и така лозите се редуват през една, обхващайки цялата повърхност на стената. За придържане на лозите към стената се опъва телена конструкция от 5-6 реда тел, закрепена здраво за стената.

Хоризонтален кордон Томри. Хоризонталният кордон Томри, както и вертикалният, прилича твърде много на кордон Роая, като най-често се формира с два хоризонтални кордона, разположени на еднаква височина, в две противоположни посоки. Лозите се засаждат на 40 см една от друга край стена и се привързват на телове с разстояние между тях 25-30 см.

Най-долният тел отстои на около 30 см от почвената повърхност. Кордоните се разполагат лагат на няколко етажа през 50-60 см. При формирането на лозите на втората година се оставя силен, добро узрял летораст, който се привързва вертикално и се прерязва до желаната височина. Двата връхни летораста се прекривяват по тела и от тях се оформя двустранният кордон Дължината на кордона е в зависимост от разстоянието между двете лози, разположени на един и същ тел, като достига до половината от това разстояние. Върху хоризонталните кордони се формират къси рамена с плодни чепове с по 2 очи. Тук също трябва да се внимава да не се удължава бързо рамото.