Калият и фосфорът намаляват напукването на гроздето. Фосфорът спомага за

делене на клетките, от там увеличаване на размера на зърното, но освен увеличаване на меката част на зърното, той спамага и за увеличаване дебелината на обвивката (ципата), за увеличаване на здравината й. Фосфорът дава и интензивността на окраската. Това обяснява и факта, че сортовете с оцветено зърно, с повече натрупан фосфор, са по-устойчиви на напукване на зърното.

Калият пък регулира постъпването на влага в тъканите и клетките. Благодарение на него лозовите храсти понасят по-леко дефицита на влага в почвата при по-продължителни засушавания. (Те са по-устойчиви към засушаванията за сметка режима на регулиране на разхода на влага на калия). В периода на дефицит на влага калият задържа процеса на транспирация, намалява разхода на влага, а при преовлажняване задържа постъпването й. В същото време калият задържа увеличаването на обема на меката част на зърното, за разлика от азота, не изменя (не изтънява) дебелината на обвивката.

По време на цъфтежа и нарастване на зърното е нужен фосфора, а при зазряването рязко падат нуждите от азот, като се увеличават тези от калий и фосфор. Това е основна превантивна мярка за намаляване на риска от напукване на зърната.