Лозова пъстрянка – среща се в лозята на всички лозарски райони у нас. Лозовата пъстрянка

зимува като гъсеница в пукнатините по кората на лозата и под нея. При повишаване на температурата на въздуха над 10°С гъсениците започват да напускат местата на зимуване и в продължение на една до три седмици се придвижват до пъпките (зимните очи), с които се хранят. При температура 12-16°С гъсениците мигрират по пъпките само за 12-20 дни. При температура под 10°С гъсениците преустановяват придвижването си, укриват се отново под кората и изчакват ново повишаване на температурите.

Презимувалите гъсеници изгризват вътрешността на пъпките, които най-често не се развиват, остават черни и приличат на измръзнали. Една гъсеница поврежда от 4 до 15 пъпки, в зависимост от сорта и температурата, през периода на развитие на пъпките. При по-ниска температура, която забавя развитието на пъпките, повредите са по-големи. При силно нападение, лозите приличат на измръзнали от зимните студове!

По-късно гъсениците започват да се хранят с листата, нагризват още ресата, ягоридата и леторастите на лозата.

Препоръчва се, при десертните сортове лози, преди разпукване на пъпките да се изведе борба при 1 гъсеница на 2 лози, а след началото на разпукването им - при 1 гъсеница на 1 лоза; при винените сортове съответно 1 гъсеница на 1 лоза и 2 гъсеници на 1 лоза. Официално е регистриран само инсектицидът Децис 2,5 ЕК-0,04%.

През втората половина на май и първата половина на юни, чрез обработка на почвата се унищожават гъсениците, какавидиращи в нея.