Мероприятия в овощната градина.Как лозите и асмите ще презимуват по-добре.
Зимата вече е в своя
разгар и не са много нещата, които можем да свършим в лозето или по асмата. Но ако се питаме, как нашите лози ще презимуват, отговорът е, че до голяма степен това зависи от всичко свършено до тук от ранна пролет до късна есен.
Освен всичко, което е зависело от нас обаче, има и редица други фактори, от които, от нас зависи как ще презимуват лозите. Има и фактори срещу които сме безсилни да се изправим.
България се намира в климатична зона, където често през зимата лозите силно измръзват. Освен това, повече или по-малко зимни повреди ще има, това ще зависи и от района и микрорайона на местообитанието на лозето в различните части на страната.
В някой райони на Северна България температурите през зимата често се понижават под -14°, -15°С и там опасността от измръзване на лозите е по-голяма в сравнение с Южна България.
От това как са подготвени лозите за зимуване зависи и това, дали те са повече или по-малко податливи на измръзване.
Според степента на понижение на температурите и продължителността им на въздействие, отделните органи и части на лозата измръзват в различна степен.
Най-чуствителни са зимните очи, по-малко чуствителни са едногодишните пръчки, и най-устойчиви на студ са многогодишните части на лозата.
При зимните очи, които се състоят от главна и замесващи (резервни) пъпки, най-лесно измръзва главната пъпка, тъй като е съставена от нежна тъкан.
Значителен процент от главните пъпки на по-слабоустойчивите на измръзване сортове лози, загиват при температура -15°, -18°С.
Освен това студоустойчивостта на зимните очи зависи и от това, къде са разположени по пръчката, колко дебела е тя и други.
Най-чуствителни към студ са не пъпките в основата на пръчката, а 4-та-5-та пъпка от основата - след тях студоустойчивостта на пъпките към върха нараства.
Зимните очи по дебелите пръчки са по-чуствителни към студа от тези по тънките пръчки, които са по-добре узрели.
Най-устойчиви на ниски зимни температури са спящите пъпки по многогодишната дървесина. На тях именно се дължи голямата възстановителна способност на лозовото растение след измръзване.