Сортът Тракия е получен от кръстосването на сортовете Мискет тракийски и Болгар. Листът е средно голям, дълбоко нарязан, петделен, гол. Опашният вряз е отворен във вид на скоба. Дръжката на листа е средно дълга, виолетово-червена.
Гроздът е голям до много голям, коничен, полусвит. Дръжката му е дълга, дебела, вдървесинена в основата, жилава. Средната маса на един грозд е около 400 г.
Зърното е едро, овално или продълговато, към върха слабо заострено. Кожицата му е дебела, жилава, жълто-зелена до кехлибарена. Консистенцията му е месесто-сочна. Вкусът му е хармоничен, наподобяващ вкуса на сорта Болгар. В едно зърно има 2-3 семена. Средната маса на едно зърно е 4,5-5 г.
Сортът Тракия спада към групата на ранните сортове. Гроздето му узрява около средата на август.
Лозите са силно растящи, развиват много колтуци и имат голяма родовитост. Предвид на това при резитбата трябва да се оставят само чепове с по 2 очи. Средният добив от лоза при стъблено отглеждане е 6-7 кг, а от декар - 1500 кг. Лозите не са устойчиви на мана и оидиум. Сортът Тракия е подходящ за асмовидно отглеждане. Не е склонен към изресяване и милерандаж. Лозите му не са устойчиви на ниски зимни температури, но имат добра възстановителна способност след измръзване. Афинитетът му с подложките е добър. Развива се успешно върху различни почви, но изисква напояване. Гроздето му е практически устойчиво на сиво гниене.
По механичен и химичен състав на гроздето Тракия е типичен десертен сорт. Процентът на зърната в грозда е висок. Кожицата и семената съставляват малка част от масата на зърната. При физиологична зрелост съдържанието на захари в гроздето е 19%, а на титруеми киселини - 6,2 г/л. Гроздето е с много добра транспортабилност и съхраняемост след беритбата. Върху лозите се запазва в свежо състояние дълго време след настъпване на физиологичната му зрелост.
Сортът Тракия може да се отглежда при надморска височина до 600 м.