Сортът Плевен е получен от кръстосването на сортовете Италия и Янтър. Листът е средно голям до голям, дълбоко нарязан, петделен, гладък, гол. Опашният вряз е отворен, сводест, при по-старите листа лапите са слабо прегънати надолу. Дръжката на листа е средно дълга.
Гроздът е средно голям до голям, коничен, най-често крилат, разклонен, рехав. Първите му разклонения към основата са голи, без зърна (характерно). Дръжката му е средно дълга, често до първото разклонение виненочервено оцветена. Средната маса на един грозд е между 220 и 300 г.
Зърното е едро до много едро, продълговато, почти цилиндрично, понякога с прищипване в средата (пашкулообразно). Кожицата му е дебела, крехка, жълто-зелена. Консистенцията му е месеста, сочна. Вкусът му е неутрален с тревист привкус при непълна зрелост. Средната маса на едно зърно е 6-7 г. В едно зърно има 1-2 семена.
Сортът Плевен се отнася към групата на много ранните сортове. Гроздето му узрява в началото на август.
Лозите са силно до буйно растящи, със задоволителна родовитост. Плододават по-добре при стъблена формировка и смесена резитба с плодни пръчки с по 10-12 очи и няколко чепа с по 2 очи. Добивът от лоза е 4-5 кг, а от декар - от 800 до 1000 кг.
При много буен растеж на леторастите и хладна пролет сортът Плевен е склонен към изресяване. Подходящ е за асмовидно отглеждане. Не е устойчив на мана и оидиум. При повишена почвена и въздушна влажност и след дъжд при узряване е склонен към напукване на зърната и към сиво гниене. Не е устойчив на ниски зимни температури. За предпочитане е да се отглежда на средно богати, леки и топли почви. Има добър афинитет с подложките.
По механичен състав на гроздето Плевен е типичен десертен сорт. Броят на зърната в един грозд е 45-54. При консумативна зрелост съдържанието на захари в гроздето е от 15 до 17%, а на титруеми киселини - 6 г/л. Гроздето понася добре транспортиране.
Този ранен едроплоден десертен сорт грозде може да се отглежда при надморска височина до 800 м.