Мероприятия в овощната градина. Студоустойчивостта на овощните е най-ниска след листопада. За подготовката на овощните растения за понасяне на неблагоприятните зимни условия особено важно е нормалното
протичане на фенофазите на узряване на тъканите и запасяването им с пластични вещества, листопада и закаляването. Периодите на вегетация и относителен покой не са рязко разграничени един от друг и при смяната им в растенията настъпват промени, които ги подготвят за постепенното преминаване от един период в друг. През периода на преход от вегетация към относителен покой, започващ най-често с масовото опадане на листата, протичат процеси на закаляване на овощните растения – значително отслабва газообменът през кората на едногодишните прирасти, понижава се интензивността на дишането и транспирацията; протича хидролиза на скорбялата, намалява се водното съдържание на тъканите, а вискозитетът им се увеличава. Ето защо, студоустойчивостта на дърветата е различна през отделните периоди от годишния им цикъл на развитие – тя е най-малка непосредствено след листопада, постепенно се повишава и достига максимума си най-често през декември – януари по време на големите студове. След това устойчивостта на студ постепенно намалява под въздействието на макар и краткотрайните повишавания на температурата и по този начин дърветата стават по-чувствителни на измръзвания с приближаването на началото на вегетационния им период. Това е причината за големите повреди, които се причиняват от повратните студове през март – април.