Мероприятия в овощната градина. Когато наблюдаваме човешката намеса върху естествения пейзаж, ние се натъжаваме. Иска ни се да вярваме на Masanobu Fukuoka – японски
агроном "естественик", който твърди,че растежът на семенните растения, когато няма човешка намеса, е перфектен. Той действително констатира повтаряемостта на растящи елементи и други невероятни явления, които позволяват максимално приемане на светлината. Там, където се намеси човешката ръка, веднага се появяват кръстосани клони, лимфи, метли, филирани клони: това ни принуждава отново да се намесим.
Защо тогава се реже?
Защо например присадените растения (плодни или орнаментални) винаги са "насилени" и изискват регулация от страна на човека? Защо искаме да подтиснем прекаленото развитие (зелена резитба), за да подпомогнем растежа или плододаването? За да произведем бонзай. За да улесним захващането на едно присаждане, редуцирайки листната транспирация. За да се подсили развитието на старите и отслабналите растения. За да регулираме живия плет. За да прочистим мъртвите или неправилните клони. За да отстраним липсата на равновесие, причинена от предходните подрязвания. Съществуват хиляди валидни причини за подрязване, но по грамотен начин винаги запазвайки хармонията и развитието на растението. И със сигурност, никога посредством "едно хубаво подрязване".