Мероприятия в овощната градина.Черна угар-система за поддържане на почвената повърхност и торене на дърветата. Изборът на най-подходящата система за поддържане на почвата допринася за поддържането и повишаване на
почвеното плодородие, за увеличаването на добивите и подобряване качеството на плодовете.
Черната угар е най-практикуваната система за условията на нашата страна. Прилага се при всички овощни видове, независимо от възрастта на дърветата. През есента се извършва оран на дълбочина 15 – 20 см и няколко плитки обработки (култивиране, дисковане) през вегетационния период на дълбочина 6 – 8 см, в зависимост от степента на заплевеляване и наличието на почвена кора (след дъждове или поливане).
Чрез тези чести обработки на почвата, тя се поддържа рохкава и чиста от плевели. С премахването на плевелите се подобрява и хранителния режим на дърветата.
Ако не е извършено пълно запасяващо торене при засаждането на дърветата, още на първата - втората година се налага внасянето на азотни торове. С вегетационните обработки се извършва двукратно подхранване (април и юни) с азотни торове, като през първите две години азотните торове се внасят повърхностно, на ивици по дължината на редовете (или околостъблено), а през следващите години се разхвърлят равномерно върху цялата площ.
При вече встъпилите в плододаване насаждения азотните торове може да се внесат на два или три пъти – при неполивни условия и тежки почви се тори два пъти (април и ноември), а когато е осигурено напояване и при леки почви – на три пъти. След разхвърлянето на торовете върху почвената повърхност се извършва плитка почвообработка (6 – 8 см).
С есенната оран (през 3-4 години) се внасят органичните, фосфорните и калиеви торове, които може да се внесат в бразди с дълбочина 25 – 30 см.
За да се избегнат някои от негативните ефекти на многогодишното прилагане на тази черната угар (бързо минерализиране на хумуса, разрушаване на почвената структура и уплътняване на почвата, нараняване на корените), се препоръчва почвообработките да не се извършват на една и съща дълбочина, а на по-леките почви есенната оран да се извършва по-рядко (през 2 – 3 години).