Кестенът е дърво, което достига на височина 15-20 м, понякога дори до 35 м; образува широка корона. Кореновата система е мощна и прониква на значителна дълбочина в почвата. Дърветата живеят до няколко столетия. Листата са продълговати, елипсовидни, клиновидни, закръглени или сърцевидни, едро назъбени, дълги от 8 до 20 см. Цветовете са събрани в съцветия и са еднополови или двуполови. Чашката, в която се образуват плодовете, е покрита с многобройни дълги остри израстъци (бодли). Тя се разтваря при узряването. Плодът е типичен орех, какъвто е лешникът.
Плодовете на кестена са много богати на хранителни вещества. Те съдържат най-много скорбяла, след това захар, белтъчни вещества и мазнини. Обвивката на плода и листата се използва за получаване на дъбилни вещества. Дървесината на кестена е здрава, лека и еластична, средно твърда, добре се обработва.
Кестенът расте в диво състояние в Кавказ, Мала Азия, Балканския полуостров и Западното Средиземноморие. Културният кестен е получен от дивия кестен.
В България кестенът е разпространен в малко райони. Най-много е застъпен в Западна Стара планина над Берковица, по северните склонове на Беласица и др.
Кестенът не е много взискателен към почвените условия. Все пак за да развие добра коренова система, е необходимо почвата да бъде дълбока и пропусклива. Не успява на варовити почви, както и на студени и много влажни тежки глинести почви.
Кестенът се смята растение на по-топлия климат. Добре успява в подножията на ниските до средните пояси на по-засенчените северни склонове на планините. Той е взискателен към въздушната и почвената влага и най-добре вирее в места с валежи над 1000 л на кв.м.
Неприятели на кестена
Кестенов хоботник
Кестеновият хоботник е разпространен в южните райони, особено в Петричко. Причинява червясване на кестеновите плодове.
Борба с кестеновия хоботник. Пълно обиране на плодовете. Събиране и унищожаване на червивите плодове, преди да са напуснати от ларвите. Обеззаразяване на обраните плодове. Химична борба може да се проведе срещу възрастните, преди яйцеснасянето след образуване на плодчетата. Може да се използват контактни средства от всички групи органофосфорни, карбаматни и др.
Сливова щитоносна въшка
По кестените нанася поражения и сливовата щитоносна въшка, срещу която се провежда зимно пръскане с контактни средства.