Жълтият кантарион (Hypericum perforatum L.) произхожда от Средиземноморието и Средна Европа. Разпространен е в целия свят. В Северна Америка той се споменава през 1793 г., където е бил пренесен като медицинско растение. Към 1900 г. се е разпространил по естествен път като плевел в Калифорния и след няколко години е обхванал 1 млн. декара пасища. У нас е разпространен в полупланинските и в планинските места от 500 до 1200 m надморска височина.
Жълтият кантарион е многогодишен тревист вид. Стъблото е изправено, към върха свободно разклонено, високо от 30 до 150 cm. Листата са многобройни, разположени на двойки по цялото стъбло, овални или продълговато линейни. Цветовете са жълти, събрани в съцветия. Кореновата система има много странични разклонения, от които могат да се развият нови растения. Семената са дребни, черно-кафяви и цилиндрични, разположени в яйцевидно продълговата кутийка. Разнасят се чрез вятъра, водата, животните и човека. Поникват в края на лятото и през есента. Освен чрез семена растението се размножава и вегетативно.
Жълтият кантарион заплевелява зимните житни и окопните култури, необработваните площи и най-много пасищата. Силен конкурент е на културните растения.
Отравяне с кантарион се среща главно при овцете и по-рядко при другите селскостопански животни. При кравите се наблюдава поразяване на вимето и на цицките.
Животни, поели с храната жълт кантарион, могат да заболеят. При малки количества от плевела в храната по главата, ушите, около устата и очите им се появяват отоци, които при по- големи количества плевел се превръщат в рани. Отровените животни получават силен сърбеж, търкалят се по земята, хапят се и си нанасят трудно зарастващи рани. Токсичното действие на жълтия кантарион се дължи на флуоресциращия пигмент хиперицин (С30Н16О8). По-голяма част от него се съдържа в цветовете и в листата. В организма пигментът нарушава нормалната циркулация на образуващия се в стомашно-чревния канал на тревопасните животни флуоресциращ пигмент филоелетрин. Обикновено филселетринът се движи с кръвта само в границите на чревно-чернодробния кръг на кръвообращението и няма вредно влияние. Под действието на жълтия кантарион пигментът се включва в общото кръвообращение, достига непигментираните части на кожата и ги прави болезнено чувствителни към преките слънчеви лъчи.
Жълтият кантарион не е вреден за човека. За лечебни цели се използват горните части на стъблата, обрани преди или по време на пълния цъфтеж (юни-август). Те се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Билката съдържа хиперицин и негови производни, хиперозид, рутин, кверцнтрин, етерично масло, дъбилни вещества, каротин, холин, следи от алкалоиди, жълто багрило, витамин С и др.
Жълтият кантарион е една от най-употребяваните билки, наричана в миналото трева за 99 болести”. Действа противомикробно, нервоуспокоително, диуретично и противоглистно, улеснява зарастването на рани. Прилага се при заболяване на храносмилателните органи, при камъни в бъбреците и в жлъчката. Отварата от билката засилва храносмилането, действува затягащо при диария и дизентерия. Препоръчва се като ефикасно средство за пречистване на кръвта, против подагра, ишиас, ставен ревматизъм, туберкулоза, кръвоизливи, за засилване апетита и на организма след боледуване и др.
Видът е чувствителен към хербицидите на базата на глифозата и др.