Полезна информация за земеделските култури.
Място на лещата в сеитбообръщението
Лещата изисква чиста от плевели почва и не проявява чувствителност към предшественика. Окопните култури най-често оставят след себе си повече плевели и се прибират по-късно те не са добър предшественик. По-добър предшественик са зимните житни култури. Лещата е отличен предшественик за всички култури в сеитбообръщението. На едно поле не бива да се засява с леща по-рано от 5-6 години, понеже силно се размножава нематодата.
Обработка на почвата преди засяване на леща
Изискванията са както при граха, отглеждал като зимуваща или като пролетна култура. Понеже семената са по-дребни, тя изисква още по-качествена предсеитбена подготовка.
Торене на лещата
Със 100 кг. семена се изнасят 5-6 кг. азот, 1,8-2 кг. фосфор и 2,5-3 кг. калий. Тъй като добивите са ниски, лещата изнася малко хранителни елементи. При добра азотфиксираща дейност тя не се нуждае от азотно торене и са достатъчни по 3-4 кг. на декар фосфор и калий. На бедни почви се препоръчва и внасяне на 2-3 кг. на декар азот. Обработката на семената с нитрагин и молибден е задължителна. При високопродуктивните copтове леща в зависимост от планирания добив точното определяне на торовете става по балансовия метод. Изобилното торене на лещата с азот предизвиква избуяване и полягане на посева. Ако растенията се развиват слабо и жълтеят, посевът се подхранва с 5-10 кг. на декар амониева селитра. Подходящ тор е дървесната пепел в количество 60-100 кг. на декар.
Сеитба на лещата
За сеитба на леща трябва да се използуват чисти изравнени семена с висока кълняемост и незаразени с лещов зърнояд. Лещата се засява веднага след стопяване на снега. Лещата понася ниските температури и късните пролетни мразове. При сеитба на зимуващи форми трябва да се спазят същите срокове както, при зимуващите сортове грах.
Лещата развива малка надземна маса. Стъблата и листата се нуждаят от по-малко хранителна площ от другите бобови култури, поради което се засява по-гъсто. На един квадратен метър от дребносеменната леща (която има по-ниско стъбло) се засяват 300-350 кълняеми семена. От едросеменната от 250-300. В зависимост от това условие при дребносеменната леща сеитбената норма е 8-10 кг. на декар, а при едросеменната е 10-12 кг. на декар. При такава гъстота посевът трябва да бъде слят. Засяването на лещата в широки междуредия или лентово (за да се окопава) води до сгъстяване в реда и потискане на растенията. Само при много сухи условия с цел почвата периодично да се обработва, за да се запази влагата, може да бъде оправдана широкоредова сеитба, и то с намалена посевна норма.
Дълбочината на засяване е 3-5 cm. След сеитбата трябва да се валира, с което се ускорява поникването и се изравнява повърхността. Само много влажните почви не се валират, защото се уплътняват, и поникването се затруднява.
Грижи за лещата през вегетацията
Основна задача е да не се допусне заплевеляване на посева. Често ниските добиви през последните години у нас се дължат на тази причина. Прилагането на хербициди не е така лесно както при граха и фасула. Лещата проявява голяма чувствителност към употребяваните при тях хербициди.
Добре е за лещата да се избират чисти от плевели площи. Преди и след поникването обработката на площите с ротационна брана се унищожават 85-90% от плевелите, когато е проведена в подходящ момент.
Разпространен плевел по лещата е плоскосеменният фий Vicia immaculata. Семената му приличат на лещата и трудно се отделят. За почистването на посева плевенето става на ръка по време на цъфтежа, когато фият лесно се различава от лещата.
Срещу лещовия зърнояд се пръска с Тиодам във фаза бутонизация и начало на цъфтежа. Ако се появи кускута, трябва навреме да се вземат мерки за унищожаването й.
Прибиране на лещата
Узряването на лещата е неравномерно и създава трудности при определяне на оптималния срок за прибирането. Жътвата започва, когато около 50% от бобовете достигнат пълна зрелост. Забавянето води до полягане на посева, разпукване и оронване на бобовете. Особено големи са загубите при навлажняване на изсъхналите бобове от дъжд.
Лещата се прибира рано сутрин, когато изсъхналите растения са овлажнени от росата и високата въздушна влажност. През топлите часове на деня прибирането се преустановява.
Механизираното прибиране се затруднява от ниското разположение на бобовете. Най-добре е лещата да се скубе ръчно или да се коси с коса яли сърп. Ако се отглеждат сортове с високо разположени бобове, прибирането е двуфазно - първоначално посевът се окосява, а след като изсъхне, се овършава с комбайн. И в този случай комбайните се преустройват както при останалите бобови култури. При преждевременно прибиране на лещата голяма част от семената се набръчкват, а когато се закъснее, потъмняват и опадват.