Плевелите са сериозни конкуренти на царевицата, особено в ранните фази на нейното развитие. При забавено поникване и растеж, вследствие на ниски температури, конкурентоспособността на културата е намалена значително по отношение на плевелите. Намаляването на загубите, предизвикани от плевелите, може да се постигне чрез своевременното им отстраняване.

Намножаването и масовото разпространение на многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели в обработваемите площи създава сериозни проблеми при отглеждането на царевицата. Основни причини за разпространението на тези видове плевели са: пропуски в агротехниката (срокове, начини и дълбочина на обработките, използването на фрези и дискови оръдия, липса на научнообосновани сеитбообръщения), неправилно и ненавременно използване на хербициди и др.

Монокултурното отглеждане на царевицата също влияе благотворно върху намножаването на многогодишните видове плевели балур, паламида, повитица и др. Настъпилите компенсационни процеси в плевелните асоциации и нам-ножаването на проблемни плевели се дължат и на прилагането на хербициди на една и съща база. Широкото използване на триазинови хербициди в недалечното минало е причина за формирането на резистентност при редица икономически важни видове плевели.

Плевели-растителна защита

Всички тези проблеми могат да се разрешат чрез интегрирано прилагане на културно-стопанските методи и ротиране на хербициди от различни групи и с различен механизъм на действие.

Основни видове плевели, които заплевеляват царевичните посеви, са:

- от групата на късните пролетни плевели - кокоше просо (Echinochloa crusgalli), видовете кощрява (Setaria sp.), кръвно просо (Panicum sanguinale), бяла лобода (Chenopodium album), видовете щир (Amaranthus sp.), обикновено грънче (Hibiscus trionum), лападоволистно пипериче (Poligonum lapathifolium), черно куче грозде (Solanum nigrum), просфорник (Abutilon theophrasti), европейска знойка (Heliotropium europaeum), татул (Datura stramonium), свиница (Xanthium strumarium), пача трева (Poligonum aviculare) и др.;

- някои видове от ранните пролетни плевели - синап (Sinapis arvensis), фасулче (Falopa convolvulus) и др.

От многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели особено големи проблеми при царевицата създават балур (Sorghum halepensis), полска паламида (Cirsium arvense), полска поветица (Convolvulus arvensis), млечок (Sonchus arvensis) и др.

Ефективна борба срещу посочените видове плевели може да се постигне чрез прилагане на предпазни и агротехнически мероприятия, умело съчетани с правилен избор на хербициди и навременното третиране с тях. При силно заплевеляване с многодишни плевели добри предшественици на царевицата са културите със слята повърхност (пшеница, ечемик), които освобождават по-рано площите и създават условия за подходящи обработки на почвата.

Механичната борба срещу многодишните видове плевели трябва да бъде насочена към изсушаване, изтощаване и унищожаване на подземните им органи. Провеждането на дълбока оран през юли, август и последвалите обработки по-късно са от решаващо значение за успешна борба с многогодишните коренищни видове. При висока степен на заплевеляване с повитица и паламида преди дълбоката оран е добре да се направи подметка на стърнището с лемежни работни органи.

Следжътвеният период е най-подходящото време за прилагане на тотални системни листни хербициди на база глифозат и др., като се спазват всички изисквания за постигане на ефикасна и икономически изгодна борба.

Предсеитбените обработки на почвата се определят в зависимост от степента и видовото заплевеляване, времето на сеитба и начините на внасяне на хербицидите. За успешната борба срещу плевелите е много важно царевицата да се засява в най-благоприятните срокове и колкото е възможно по-скоро след последната предсеитбена обработка. След сеитба, за по-дружно поникване на царевицата, извършването на валиране е от особено значение. То спомага за натрошаване на буците и за подравняване на почвената повърхност, което осигурява равномерно разпределение и добра ефективност на почвените хербициди.

За борба срещу едногодишни житни и двусемеделни плевели и пониците от семена на многогодишни видове може да се проведе еднократно или двукратно пролетно брануване. Плевелите са най-уязвими след покълнване, преди поникване и в начални фази от развитието си - от поникване до 1-2-и лист. За да се ограничат повредите по културата от брануването, царевичните растения трябва да са във фенофаза 2-3-и лист (фенофаза на развитие 12-13). Обработката се извършва с леки щригелни брани перпендикулярно или по диагонал на посоката на редовете при слънчево и топло време. Така повехналите царевични растения с намален тургор по-слабо се повреждат от работните органи на браната.

Царевицата се отглежда редово, което позволява механизирани обработки в междуредията. Според типа и състоянието на почвата и наличните плевели се провеждат различен брой окопавания. Окопаването трябва да започне във фенофаза 4-и - 6-и лист на царевицата (фенофаза на развитие 14-16) и да приключи до 8-10 лист. За намаляване на повредите по царевицата охранителната зона трябва да бъде 10-12 см от двете страни на редовете.

Важен етап от борбата с плевелите при царевицата е вземането на правилно решение относно химичната борба с тях и по-специално дали е необходимо третиране с хербициди.

Критерии за това са:

• количество на плевелните семена в почвата преди поникване на културата и плевелитем;

•

видов състав и степен на заплевеляване след поникване на царевицата;

•

фаза на развитие на плевелите и културата.

Изборът на хербициди или комбинации от хербициди трябва да бъде съобразен с видовия състав на наличните плевели. В зависимост от механизма на действие на регистрираните хербициди при царевицата те се прилагат както почвено (предсеитбено или следсеитбено), така и вегетационно в различни фази от развитието на културата. Много често отделните хербициди не са достатъчно ефективни срещу всички плевели. В такива случаи се налага използването на комбинации от хербициди.

Хербицидите трябва да бъдат приложени правилно, при подходящи почвени и климатични условия, благоприятстващи тяхното действие и постигането на добра ефективност. Много важно е определянето на дозите съобразно съдържанието на органично вещество и глина в почвите. В някои страни се препоръчва използването на атразин да не е повече от 150 г/дка с оглед опазване на подпочвените води от замърсяване. Проблемите с резистентността на плевелите спрямо триазини също могат да бъдат решени чрез използването им само срещу чувствителни видове. Изборът на хербициди трябва да се направи диференцирано, съобразно преобладаващите видове плевели за съответната площ.

Растителна защита-използвани активни вещества срещу плевелите при царевицата.

Преди поникване:

- ацетохлор, алахлор, диметенамид, изоксафлутол, метолахлор, пендиметалин, пропизахлор, тербутилазин, тербутрин. Комбинации от активни вещества: тербутилазин + мезотрион, диметенамид + пендиметалин

След поникване:

Комбинации от активни вещества: бентазон, бромоксинил октаноат, 2,4Д, дикамба, никосулфурон, римсулфурон, тифенсулфурон-метил, флуроксипир.

Срещу многогодишни плевели: дикамба, 2,4-Д, флуроксипир, никосулфурон, римсулфурон, тифенсулфурон, форамсулфурон.