Тъй като повечето гризачи са полифаги и мероприятията за борба срещу даден вид не се различават много при различните култу­ри, в първата част се обръща внимание на общите аспекти на дератизацията, т.е. видо­ве родентициди, токсикологичните им особе­ности, регистрация и начини на употреба, по­тенциална опасност за нецелеви видове и алтернативни методи и средства за борба. Във втората част се набляга на основните агроценози, в които се налага дератизация и борба с коменсалните гризачи в складовите стопа­нства.

Практически гризачите се разделят на две групи: полски и синантропни видове. Грани­цата между двете групи обаче не е строга и често синантропните могат да се заселват в полски култури и да вредят в тях, както и полските гризачи да навлизат в човешките обитания, най-често през есенно зимния пе­риод и да нанасят щети.

Основни аспекти на дератизацията

Начините за борба с гризачите се групи­рат в две основни направления: профилак­тични мерки и изтребителни методи за бор­ба.

Профилактични мерки

Насочени са към осигуряване на непроницаемост в сградите за гризачите, да се огра­ничи или затрудни достъпът им до храна и вода и да нямат възможност за изграждане на трайни убежища.

Насочени са към отстраняване на остатъ­ци от производството и ограничаване достъ­па на гризачите до източниците на храна и вода при ежедневната човешка дейност. Агротехника и механична защита Правилната и целенасочена агротехника може да допринесе за снижаване на числено­стта и следователно вредата, но приложена самостоятелно, не е в състояние да ограничи щетите до безопасно ниво.

Това се дължи на факта, че щетите не зависят само от гризачи­те в дадено поле (както е при повечето бо­лести и насекоми), а от общото състояние и ниво на популацията в обширен район, в кой­то даденото поле е само част.

Навременно прибиране на реколтата сък­ращава периода на вредност, затруднява изхранването и осигуряването на зимни храни­телни запаси. За ефективно мероприятие се счита дъл­боката оран. При нея се разрушават голяма част от гнездата, унищожава се тревната ма­са и се заорават семената, което затруднява изхранването на гризачите.

Подходящото сеитбообръщение и срокове за сеитба също допринасят за намаляване на числеността. Смяната на културите води до резки промени в трофичната обстановка и микроклимата и е повод за принудителни миграции, които винаги са свързани с пови­шена смъртност.

Паленето на стърнищата не оказва пряко влияние върху гризачите, но чрез унищожа­ване на хранителните източници се ограни­чава размножителният процес. Механичната защита намира приложение главно в овощарството за предпазване от повреди на млади овощни дръвчета чрез об­виване на стъблата или ограждане на насажденията с непроницаеми мрежи или подходя­щи подръчни материали.

Изтребителни методи за борба

Снижаване на числеността и ограничава­не на вредата е възможно чрез прилагане на акустични средства, ултразвук, осветление, електрически ток и различни системи капа­ни.

Биологична и интегрирана борба. В тази насока съществуват две възмож­ности за биологичен контрол: подобряване на условията за привличане и заселване на хищници и приложение на микробиални средства. Нови изследователски заключения върху популационния цикъл на полевките дава известен оптимизъм за развитие на програми за интегрирана борба, където хищниците играят роля. На практика обаче те само допринасят за краха на популацията, но не са в състояние да потиснат зараждане на масово намножаване и нов популационен пик. В близко бъдеще проблемът с гризачи­те не може да бъде решен чрез стратегия, ос­нована на възможностите на хищниците.

Микробиологичният метод на базата на салмонелни продукти е използван в минало­то за борба с полевките. Експертната коми­сия по зоонози към фАО/СЗО абсолютно забранява употребата, дори експериментира­нето с микробиални продукти. Не е добра растителнозащитна практика (ДРЗП) реги­стриране и употреба на микробиални про­дукти за борба.

Преди двадесетина години имаше интерес към хемостерилиантите (средства, спиращи размножителния процес). Практическо ре­шение за употреба обаче не беше намерено, а има и сериозни съмнения относно безопас­ността за околната среда от тези неспеци­фични вещества. Не е ДРЗП регистрирането и употребата на хемостерилианти, освен ко­гато има пълна научна документация за ефи­касността и безопасността им.