Тъй като повечето гризачи са полифаги и мероприятията за борба срещу даден вид не се различават много при различните култури, в първата част се обръща внимание на общите аспекти на дератизацията, т.е. видове родентициди, токсикологичните им особености, регистрация и начини на употреба, потенциална опасност за нецелеви видове и алтернативни методи и средства за борба. Във втората част се набляга на основните агроценози, в които се налага дератизация и борба с коменсалните гризачи в складовите стопанства.
Практически гризачите се разделят на две групи: полски и синантропни видове. Границата между двете групи обаче не е строга и често синантропните могат да се заселват в полски култури и да вредят в тях, както и полските гризачи да навлизат в човешките обитания, най-често през есенно зимния период и да нанасят щети.
Основни аспекти на дератизацията
Начините за борба с гризачите се групират в две основни направления: профилактични мерки и изтребителни методи за борба.
Профилактични мерки
Строителнотехническите мероприятияНасочени са към осигуряване на непроницаемост в сградите за гризачите, да се ограничи или затрудни достъпът им до храна и вода и да нямат възможност за изграждане на трайни убежища.
Санитарнохигиенни мероприятияНасочени са към отстраняване на остатъци от производството и ограничаване достъпа на гризачите до източниците на храна и вода при ежедневната човешка дейност. Агротехника и механична защита Правилната и целенасочена агротехника може да допринесе за снижаване на числеността и следователно вредата, но приложена самостоятелно, не е в състояние да ограничи щетите до безопасно ниво.
Това се дължи на факта, че щетите не зависят само от гризачите в дадено поле (както е при повечето болести и насекоми), а от общото състояние и ниво на популацията в обширен район, в който даденото поле е само част.
Навременно прибиране на реколтата съкращава периода на вредност, затруднява изхранването и осигуряването на зимни хранителни запаси. За ефективно мероприятие се счита дълбоката оран. При нея се разрушават голяма част от гнездата, унищожава се тревната маса и се заорават семената, което затруднява изхранването на гризачите.
Подходящото сеитбообръщение и срокове за сеитба също допринасят за намаляване на числеността. Смяната на културите води до резки промени в трофичната обстановка и микроклимата и е повод за принудителни миграции, които винаги са свързани с повишена смъртност.
Паленето на стърнищата не оказва пряко влияние върху гризачите, но чрез унищожаване на хранителните източници се ограничава размножителният процес. Механичната защита намира приложение главно в овощарството за предпазване от повреди на млади овощни дръвчета чрез обвиване на стъблата или ограждане на насажденията с непроницаеми мрежи или подходящи подръчни материали.
Изтребителни методи за борба
Физико-механични методиСнижаване на числеността и ограничаване на вредата е възможно чрез прилагане на акустични средства, ултразвук, осветление, електрически ток и различни системи капани.
Биологична и интегрирана борба. В тази насока съществуват две възможности за биологичен контрол: подобряване на условията за привличане и заселване на хищници и приложение на микробиални средства. Нови изследователски заключения върху популационния цикъл на полевките дава известен оптимизъм за развитие на програми за интегрирана борба, където хищниците играят роля. На практика обаче те само допринасят за краха на популацията, но не са в състояние да потиснат зараждане на масово намножаване и нов популационен пик. В близко бъдеще проблемът с гризачите не може да бъде решен чрез стратегия, основана на възможностите на хищниците.
Микробиологичният метод на базата на салмонелни продукти е използван в миналото за борба с полевките. Експертната комисия по зоонози към фАО/СЗО абсолютно забранява употребата, дори експериментирането с микробиални продукти. Не е добра растителнозащитна практика (ДРЗП) регистриране и употреба на микробиални продукти за борба.
Химични средства за борбаПреди двадесетина години имаше интерес към хемостерилиантите (средства, спиращи размножителния процес). Практическо решение за употреба обаче не беше намерено, а има и сериозни съмнения относно безопасността за околната среда от тези неспецифични вещества. Не е ДРЗП регистрирането и употребата на хемостерилианти, освен когато има пълна научна документация за ефикасността и безопасността им.