Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Растителна защита – гризачи, добра растителнозащитна практика (ДРЗП) част 2

Условия за регистрирана употреба на родентициди

Заобикалянето на ограниченията, фикси­рани в регистрационните условия и указания за употреба, по принцип не е ДРЗП. Общо обаче за всички регистрирани родентициди широкото дефиниране на условията за упот­реба (например: „всички вредни животни"; „всички видове"; или „срещу вредни гриза­чи") са неприемливи и не са ДРЗП. Мини­малните изисквания, които трябва да присъ­стват в инструкциите и етикета са предназначени срещу полски или синантропни видо­ве, в домовете или складови стопанства и животновъдни ферми. Особено при полските гризачи целевата група трябва да бъде опре­делена колкото е възможно по-пълно и точ­но.

Понастоящем не бива да се препоръчват и използват средства като ендрин, линдан, ендосулфан (или други органохлорни средства), талиев сулфат, флуорни средства (флуорацетамид, глицеринов трифлуорид), стрихнин или сцилирозид. Те са силно отровни, с голя­ма персистентност и способност за натрупва­не в организмите и следователно високорискови за околната среда.

Родентициди

Употребата на традиционния бързодействащ родентицид цинков фосфид се приема като ДРЗП, ако съответната формулация е съобразена с основните изисквания за упот­реба и необходимите предпазни мерки за хо­рата. Не е ДРЗП обаче достигането на тех­нически цинков фосфид до крайните потре­бители, освен ако не са специално обучени за прилагането му. Същото се отнася и за „фосфин", отделящите таблетки и гранулати и „цианид", отделящи прахове, използвани за обгазване на гризачите в ходовете им. Дим­ни патрони отделящи серни газове или въг­лероден окис, са доста често недостатъчно ефективни. Същото се отнася и за калциев карбид и въглероден бисулфид като фумиганти.

Доминантни и масово използвани родентициди са антикоагулантите, разделени на две групи: първа генерация, действуващи след многократно приемане в няколко последователни дни до натрупване на летална доза (хлорофацинон, кумахлор, куматетралил, пиндон и варфарин), и втора генерация (бродифакум, бромадиолон, дифенакум, дифетиалон и флокумафен), ефективни след ед­нократно приемане.

Антикоагулантите първа генерация обик­новено се предлагат като готови примамки (в т.ч. течни, прахове или течни концентра­ти) или контактни прахове. Използването им срещу сивия плъх е ДРЗП с резерви при ре­зистентни на антикоагуланти популации. Срещу домашната мишка повечето средства от първа генерация не са достатъчно ефек­тивни. Срещу полевките и други видове гризачи, вредящи на полските култури, те се смятат за неподходящи (неефективни). Основният им недостатък е необходимостта от многократно приемане до натрупване на ле­тална доза, което трудно се постига при тре­тиране на обширни площи.

Въпреки това хлорофацинонът широко се използва срещу някои видове полевки в европейските стра­ни. Дали това е ДРЗП, зависи от проявите на съответната формулация. Понякога, напри­мер когато третирането цели ограничаване на високата численост или силната вреда, може да се направи компромис в полза на бе­зопасността и да се използва, въпреки че очакваният ефект няма да е задоволителен.

Повечето антикоагуланти втора генера­ция са ефективни както срещу полските, та­ка и срещу синантропните гризачи, но няма единомислие относно критериите за безопас­ност при препоръчването им за ДРЗП специ­ално срещу полски видове. Но тъй като те са единствените ефективни средства срещу по­вечето полски гризачи, прилагането им в полски условия трябва да се приеме като ДРЗП, при условие да се използват техники на прилагане, максимално снижаващи пря­ката заплаха за първични отравяния на нецелеви видове.

Втората генерация продукти достигат до крайните потребители основно като готови примамки, което е ДРЗП. Дистрибуцията на концентрати трябва да бъде ограничена до специално обучени и подготвени лица. Такова обучение понастоящем не е орга­низирано в повечето страни и е повече от препоръчително. Необходимо е да се органи­зират такива програми за обучение на фир­ми, фермери и дератизатори по приготвяне на примамките и воденето на борбата.

Калциферол е единственият продукт извън антикоагулантите, действащ след мно­гократно приемане. ДРЗП е използването на готови примамки с него срещу синантропни гризачи в постройки и би могъл да се изпо­лзва при поява на резистентност към антикоагуланти втора генерация в популации от плъхове и мишки. Приемлива практика е съ­що използването на алфахлоралоза в сгради срещу мишки при средна температура за пе­риода на третирането под 16°С.

Не е ДРЗП комбиниране в примамки на антикоагуланти и антибиотици или антикоагуланти и калциферол, освен ако има безс­порни експериментални доказателства за по­ложителен ефект от комбинацията при за­пазване безопасността за нецелевите видове.

Критерии за избор на родентиииди

Преобладаващата част от родентицидите са фабрично приготвени примамки и ефективността им зависи от реакцията на целе­вия вид към формулацията на продукта. Ефективно активно вещество може да даде лош резултат, ако примамката не е атрак­тивна и не се консумира. Ако тестовете за привлекателност и други критерии за проявите на примамката липсват, ДРЗП е да се търси информация от други места, преди да се пристъпи към обширни полеви третира­ния.

Информацията от полските тестове е особено важна при препоръчване на „восъч­ни блокчета" за избягване на нецелевия риск, обаче това е валидно само за птици. Блокчетата са подходящи за употреба във влажни биотопи, но и тук различните видове показват разлики към привлекателността и преди провеждане широки дератизации е не­обходимо провеждане на пилотни тестове.

Добре е да се знае също, че чувствително­стта към даден родентицид значително вари­ра при отделните видове. Не е ДРЗП пови­шаване ефективността на дадено средство чрез повишаване съдържанието на а.в. в примамката. За предпочитане е да се избере друга база или примамка, резултатна при нормална концентрация.

Изборът на носител на а.в. определя привлекателността и стабилността на при­мамката. От зърнено-житните семена овесът е най-стабилен, следван от ечемик, пшеница и царевица. Различни са мненията за вкусовите подобрители. От всички се приема единствено добавяне на 5-10% за­хар. Противоплесенни добавки и репеленти за птици снижават привлекателността за гризачите.

Още интересни статии по темата

Free Joomla! templates by Engine Templates