Основна стратегия за борба с гризачите
Най-важен и сериозен вредител у нас безсъмнено е обикновената полевка. Базисна стратегия при използване на родентициди за борба с обикновената полевка в полските култури (предимно в есенни житни и люцерни) е да се въздейства на популациите с превантивни третирания до началото на активната вегетация (от есента до ранна пролет) и преди старта на размножаването, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота. По-късно растителността закрива ходовете, а при обилие на зелена храна примамките не се приемат добре и следователно прилагането им не е ДРЗП.
Праг на икономическата вредност:- при зърненожитни култури, есен – над две активни колонии/дка; пролет - над една активна колония/дка
- при люцерна, есен/пролет - две активни колонии/дка.
Опитите за атакуване на гризача през фазата на депресия и ниска численост чрез профилактични третирания се препоръчват и са най-резултатни но почти не се провеждат поради трудност за откриване на опасните огнища от неспециалисти, слабата вредоносност в момента и подценяването на възможностите на гризача. Широко обхватни календарни третирания без оценка на моментното популационно ниво не са ДРЗП. Числеността на полевката варира значително от година на година и химична борба се налага през 2-4 и дори повече години. Следователно ДРЗП е установяване на проста програма и система за наблюдение и прогнозиране, която да е в състояние да установи тенденцията в развитието на популацията в региона няколко месеца преди периода, когато се нанасят вреди и е възможно провеждане на борба.
Родентициди, формулации и техники на прилагане
Въпреки че антикоагулантите от първа генерация са по-неподходящи от тези, действащи при еднократно приемане, най-широко използвано активно вещество против полевките в Европа е хлорофацинонът. Успехът от употребата му варира широко и рядко достига необходимата за регистрация минимална полска ефективност от 80%. Следователно употребата му би трябвало да не е ДРЗП. Въпреки това той може да бъде предпочетен пред средствата от втора генерация при необходимост от механизирани широко мащабни площни третирания.
Предпочитани родентициди за полски третирания са тези, действащи при еднократно приемане в добре предпочитани примамки. Отговарящи на горните изисквания са цинков фосфид, бродифакум, дифетиалон и възможно флокумафен и бромадиолон. От друга страна, ръчното третиране в дупките (ДРЗП) не е ефективно, особено при мащабни нападения с висока плътност. Като алтернатива на третирането с примамки е фумигацията на ходовете с фосфин - отделящи таблетки.
Проблема при примамките с цинков фосфид често е недостатъчната им привлекателност, която е резултат както на а.в., така и на носителя му (цели зърна и др.). Това всъщност се отнася за всички примамки на база цели житни зърна, тъй като те не са предпочитана храна от тревопасните полевки. Пелетизирани примамки на база зърнени съставки с 5-10% захар обикновено се проявяват по-добре, но са по-неустойчиви на метеорологични влияния. Това обаче не е пречка, ако приемането им е добро, гризачите консумират достатъчно количество преди примамката да започне да се разлага и стане безопасна за полезните видове. Добавката на противоплесенни средства, парафин и други съставки за повишаване устойчивостта намалява привлекателността и следователно ефективността.
Недостатъчната привлекателност на готовите примамки в някои страни е довела до препоръки за използване на пресни моркови и други растителни части за носители на антикоагулантите. От гледна точка на ефективността това без съмнение е стъпка към повишаването и, но, от друга страна, се налага предоставяне на течни концентрати в ръцете на крайния потребител. Специално за средствата от втора генерация това не е ДРЗП, освен ако те не са обучени специално за работа с тях.
Взимайки под внимание цялото разнообразие от вредни видове, популационната им плътност и динамика, застрашените култури и сезоните, е прекалено трудно препоръчването на универсални приложими правила за дози и норми при водене на борба с примамки в полето. Паначало приемането на 1-2 г примамка с а.в. от втора генерация убива полевката. Ако а.в. е хлорофацинон, количеството трябва да бъде удвоено, докато при цинковия фосфид са достатъчни много малки количества (200-500 mg). На практика е невъзможно да се прецени броят на полевките или мишките, някои от тях консумират по-големи количества от смъртоносната доза, други не докосват примамката. Но в случаи, когато се подхожда с необходимата компетентност и сериозност, често се установява, че успешна борба е възможна при използване на по-малко примамка от препоръчваната в инструкциите за прилагане на продукта.