Коменсални гризачи в складове
Основни неприятели и типове повреди
Трите глобално важни синантропни гризачи, доминиращи и у нас, са сив плъх Rattus norvegicus, черен плъх Rattus rattus и домашна мишка Mus musculus.
Щетите, които нанасят, са унищожаване и замърсяване на храни, суровини, фуражи и материали, разпространение на болести по човека и домашните животни. Без съмнение те са важни неприятели, но информацията за количествена или икономическа оценка на щетите е рядка, тъй като е трудно осъществима.
В складове и ферми сивия плъх предпочита влажни участъци на нивото на земята, докато черният плъх и домашната мишка заселват по-сухи места във високите части на сградите. И трите вида зависят основно от хранителните ресурси, осигурявани от човека, поради което при тях липсват периодичните числени промени, характерни за полевките, или са относително кратки, на локални площи и в резултат от провеждани дератизации.
Основна стратегия
Добрата хигиена и непроницаемост на сградите редовно се препоръчват в книги и брошури за защита от гризачи. Санитарнохи-гиенните мерки включват поддържане на чистота и отстраняване и унищожаване на всичко, което може да се използва за храна, гнездови материал и укрития. Практическото приложение обаче е трудно, особено при стари сгради, където продукция и фуражи не могат да се изолират надеждно от достъпа на гризачите.
Традиционна стратегия е кампанийно залагане на примамки веднъж годишно, което неизменно има незадоволителен ефект и води до бързо възстановяване на популацията.
Според съвременните постижения успешна стратегия за унищожаване на съществуваща популация на сив плъх е програма за наблюдавано, контролирано третиране докато следите от плъховете изчезнат. Най-критични фактори, определящи успеха, са - плътността на отровните точки, честотата на проверка, ефективността на а.в. и привлекател-ността на примамката. Такава операция при наличие на достатъчно количество хранителни източници може да продължи няколко седмици. В началото са необходими не по-малко от две проверки седмично, а след това по веднъж. За постигане на устойчив успех акцията трябва да обхване всички околни сгради.
Друга стратегия, наричана перманентна, се препоръчва като алтернатива на еднократната наблюдавана борба. Всъщност те трябва да се разглеждат и прилагат като отделни, допълващи се фази на една акция. Успешната борба чрез наблюдавано третиране се поддържа и подсигурява срещу реинвазии посредством периодично залагане на примамки срещу потенциални имигранти.
Установяване на постоянни отровни точки обикновено включва дератизационни кутии. Използването им е ДРЗП, когато примамките се поставят и поддържат като дълговременни отровни точки. От друга страна, опитът е показал, че в началните фази на наблюдаваната борба приемането на примамките започва по-рано и крайният резултат се постига по-бързо, когато се залагат и открити отровни точки. Когато резидентната популация е унищожена, имигрантите не проявяват неофобия към кутиите и ги посещават. Основният недостатък на перманентната борба е, че примамките трябва да се подновяват често, за да са привлекателни. Това изискване обаче прави системата скъпа, особено когато е на база договорни условия.
Борбата срещу домашната мишка изисква доста по-различен подход. При нея неофобията не се наблюдава и по-лесно приема примамките. От друга страна, тя се храни на спорадични места и обитаемият и участък е по-малък от този на плъховете. Поради това е необходимо по-голяма честота на отровните точки.
Родентициди, формулации и техники на прилагане
Понастоящем готовите примамки с антикоагуланти са основни средства и ДРЗП за борба със синантропните гризачи освен при доказана резистентност към някои от тях в дадена популация. Ако съществува съмнение за резистентност, желателно е първо да се провери дали лошите резултати не се дължат на недостатъчна привлекателност, недостатъчно количество на примамката, съхраняването и за запас в убежищата или други поведенчески причини.
Пренасянето на примамката в убежищата като запас зависи от размера на късовете. Царевични зърна или пелети с подобен размер често се складират от сивия плъх, докато дребни семена и пелети не. Едва след като всички поведенчески реакции за лошия ефект бъдат изключени, следва да се проведе тест за резистентност или ако това е невъзможно, да се премине към по-силно и ефективно активно вещество.
Антикоагулантите може да се прилагат като сухи или течни примамки и контактни пудри. Течните са приемливи в зърнени силози, мелници, складове и други сгради, където специално за сивия плъх достъпът до питейна вода е ограничен. Черният плъх и домашната мишка могат да преживеят по-дълго без вода и течните примамки са по-неприложими за тях. Контактните пудри са полезни при напрашване на дупките и са поддържащ способ. Успешно е комбиниране на трите вида (сухи и течни примамки и контактна пудра, поставени едновременно в дератизационни кутии).
И тук е трудно да се дадат точни препоръки за разходните норми на примамка. Опитен дератизатор може на база следите от гризачите да направи груба, повърхностна оценка на плътността на популацията и очакваната консумация. Също така поне за сивия плъх стартовата консумация не дава представа за последващите нужди, тъй като тя се влияе от неофобията, типична за този вид.
Практическо правило при употребата на антикоагуланти от първа генерация е примамката винаги да бъде в излишък. Стратегията за периодично залагане на малки количества, пулсиращият способ, е подходяща за средствата от втора генерация, ефективни при еднократно приемане. Отначало се залагат относително малки количества примамка и ако се приема, се изчакват няколко дни или седмица. Предполага се, че доминантните индивиди консумират първи примамката и следва да се изчака смъртта им, след което да се постави нова. Така би се избягнало предозирането и опасността от вторични отравяния. Последните изследвания обаче показват, че практиката не съответства на теорията. Ясно е само, че при средствата, ефективни при еднократно приемане, са необходими много по-малки количества, отколкото при тези от първа генерация. Взимайки това под внимание, вероятно е най-добре приложението на наблюдаваната борба като основна в ДРЗП при дератизация.
За борба с домашната мишка се прилага същата стратегия, но честотата на отровните точки трябва да е по-висока в хоризонтално и вертикално направление, при по-малки дози във всяка точка - около 5-10 g. Алтернативни стратегии и методи Механичната борба с капани е стар метод, но съгласно настоящите стандарти и сравнен с родентицидите има слаба ефективност. Домашната мишка е любопитна и лесна за ловене, живоловки и убиващи капани действат еднакво добре, но плътността при поставянето им трябва да е по-висока. В малки обекти и за хора, които имат време и търпение, капаните са ДРЗП. Едно от най-спорните полета в съвременните дератизационни технологии е концепцията за ултразвуковите генератори. Въпреки факта, че проведените подробни тестове практически не са потвърдили твърденията на производителите за ефективността им, те все още се рекламират и продават във всички страни. Обратните доказателства обаче са толкова силни, че всички изпитвани досега ултразвукови средства не могат да се смятат за добра дератизационна практика.