Коменсални гризачи в складове

Основни неприятели и типове повреди

Трите глобално важни синантропни гри­зачи, доминиращи и у нас, са сив плъх Rattus norvegicus, черен плъх Rattus rattus и домашна мишка Mus musculus.

Щетите, които нанасят, са унищожаване и замърсяване на храни, суровини, фуражи и материали, разпространение на болести по човека и домашните животни. Без съмнение те са важни неприятели, но информацията за количествена или икономическа оценка на щетите е рядка, тъй като е трудно осъщест­вима.

В складове и ферми сивия плъх предпочи­та влажни участъци на нивото на земята, до­като черният плъх и домашната мишка за­селват по-сухи места във високите части на сградите. И трите вида зависят основно от хранителните ресурси, осигурявани от чове­ка, поради което при тях липсват периодич­ните числени промени, характерни за полевките, или са относително кратки, на локални площи и в резултат от провеждани дератизации.

Основна стратегия

Добрата хигиена и непроницаемост на сградите редовно се препоръчват в книги и брошури за защита от гризачи. Санитарнохи-гиенните мерки включват поддържане на чистота и отстраняване и унищожаване на всичко, което може да се използва за храна, гнездови материал и укрития. Практическо­то приложение обаче е трудно, особено при стари сгради, където продукция и фуражи не могат да се изолират надеждно от достъпа на гризачите.

Традиционна стратегия е кампанийно за­лагане на примамки веднъж годишно, което неизменно има незадоволителен ефект и во­ди до бързо възстановяване на популацията.

Според съвременните постижения успеш­на стратегия за унищожаване на съществува­ща популация на сив плъх е програма за наб­людавано, контролирано третиране докато следите от плъховете изчезнат. Най-критич­ни фактори, определящи успеха, са - плътността на отровните точки, честотата на про­верка, ефективността на а.в. и привлекател-ността на примамката. Такава операция при наличие на достатъчно количество храни­телни източници може да продължи няколко седмици. В началото са необходими не по-малко от две проверки седмично, а след това по веднъж. За постигане на устойчив успех акцията трябва да обхване всички околни сгради.

Друга стратегия, наричана перманентна, се препоръчва като алтернатива на еднок­ратната наблюдавана борба. Всъщност те трябва да се разглеждат и прилагат като от­делни, допълващи се фази на една акция. Ус­пешната борба чрез наблюдавано третиране се поддържа и подсигурява срещу реинвазии посредством периодично залагане на при­мамки срещу потенциални имигранти.

Установяване на постоянни отровни точ­ки обикновено включва дератизационни ку­тии. Използването им е ДРЗП, когато при­мамките се поставят и поддържат като дъл­говременни отровни точки. От друга страна, опитът е показал, че в началните фази на наблюдаваната борба приемането на при­мамките започва по-рано и крайният резул­тат се постига по-бързо, когато се залагат и открити отровни точки. Когато резидентна­та популация е унищожена, имигрантите не проявяват неофобия към кутиите и ги посе­щават. Основният недостатък на перманент­ната борба е, че примамките трябва да се подновяват често, за да са привлекателни. Това изискване обаче прави системата скъ­па, особено когато е на база договорни усло­вия.

Борбата срещу домашната мишка изисква доста по-различен подход. При нея неофобията не се наблюдава и по-лесно приема при­мамките. От друга страна, тя се храни на спорадични места и обитаемият и участък е по-малък от този на плъховете. Поради това е необходимо по-голяма честота на отровни­те точки.

Родентициди, формулации и техники на прилагане

Понастоящем готовите примамки с антикоагуланти са основни средства и ДРЗП за борба със синантропните гризачи освен при доказана резистентност към някои от тях в дадена популация. Ако съществува съмнение за резистентност, желателно е първо да се провери дали лошите резултати не се дължат на недостатъчна привлекателност, недос­татъчно количество на примамката, съхраняването и за запас в убежищата или други поведенчески причини.

Пренасянето на при­мамката в убежищата като запас зависи от размера на късовете. Царевични зърна или пелети с подобен размер често се складират от сивия плъх, докато дребни семена и пелети не. Едва след като всички поведенчески реакции за лошия ефект бъдат изключени, следва да се проведе тест за резистентност или ако това е невъзможно, да се премине към по-силно и ефективно активно вещество.

Антикоагулантите може да се прилагат като сухи или течни примамки и контактни пудри. Течните са приемливи в зърнени си­лози, мелници, складове и други сгради, къ­дето специално за сивия плъх достъпът до питейна вода е ограничен. Черният плъх и домашната мишка могат да преживеят по-дълго без вода и течните примамки са по-неприложими за тях. Контактните пудри са полезни при напрашване на дупките и са поддържащ способ. Успешно е комбиниране на трите вида (сухи и течни примамки и конта­ктна пудра, поставени едновременно в дератизационни кутии).

И тук е трудно да се дадат точни препоръ­ки за разходните норми на примамка. Опи­тен дератизатор може на база следите от гризачите да направи груба, повърхностна оценка на плътността на популацията и очакваната консумация. Също така поне за сивия плъх стартовата консумация не дава представа за последващите нужди, тъй като тя се влияе от неофобията, типична за този вид.

Практическо правило при употребата на антикоагуланти от първа генерация е при­мамката винаги да бъде в излишък. Страте­гията за периодично залагане на малки коли­чества, пулсиращият способ, е подходяща за средствата от втора генерация, ефективни при еднократно приемане. Отначало се залагат относително малки количества примам­ка и ако се приема, се изчакват няколко дни или седмица. Предполага се, че доминантни­те индивиди консумират първи примамката и следва да се изчака смъртта им, след което да се постави нова. Така би се избягнало пре­дозирането и опасността от вторични отра­вяния. Последните изследвания обаче показ­ват, че практиката не съответства на теория­та. Ясно е само, че при средствата, ефектив­ни при еднократно приемане, са необходими много по-малки количества, отколкото при тези от първа генерация. Взимайки това под внимание, вероятно е най-добре приложени­ето на наблюдаваната борба като основна в ДРЗП при дератизация.

За борба с домашната мишка се прилага същата стратегия, но честотата на отровните точки трябва да е по-висока в хоризонтално и вертикално направление, при по-малки до­зи във всяка точка - около 5-10 g. Алтернативни стратегии и методи Механичната борба с капани е стар метод, но съгласно настоящите стандарти и сравнен с родентицидите има слаба ефективност. До­машната мишка е любопитна и лесна за ло­вене, живоловки и убиващи капани действат еднакво добре, но плътността при поставяне­то им трябва да е по-висока. В малки обекти и за хора, които имат време и търпение, ка­паните са ДРЗП. Едно от най-спорните полета в съвремен­ните дератизационни технологии е концеп­цията за ултразвуковите генератори. Въпре­ки факта, че проведените подробни тестове практически не са потвърдили твърденията на производителите за ефективността им, те все още се рекламират и продават във всич­ки страни. Обратните доказателства обаче са толкова силни, че всички изпитвани досега ултразвукови средства не могат да се смятат за добра дератизационна практика.