Антракнозата (Colletotrichum lindemuthianum) напада всички надземни органи на фасулевото растение. Петната по листната нерватура, листните дръжки, стъблото и разклоненията са елипсовидни, тъм­нокафяви до черни с по-светъл център. Петната по бобовете са кръгли до неправилни, тъмнока­фяви до черни с по-светъл център. Петната по семе­ната са тъмнокафяви до черни язвички. При влажни условия върху тях се отделя светло­кафява течност, която при засъхване придо­бива розов оттенък.

Източник на инфекция са зразените семена (гъба­та се съхранява под форма на мицел и спори в продължение на няколко години) и расти­телните остатъци.

Разпространението на болестта през веге­тацията се осъществява с дъждовните и по­ливни води. Заразяването и развитието на гъбата се благоприятства от висока влаж­ност и температура в границите 18-220С. Гъ­бата се характеризира със значително расово разнообразие. До този момент в страната са установени три раси.

Стратегия за борба с болестта aнтракноза по фасул - Colletotrichum lindemuthianum

Използването на здрав посевен материал е основното средство за борба с антракнозата по фасула.

- 2-3-годишна ротация с житни и други ненападащи се от гъбата култури;

- дълбоко заораване на растителните остатъци;

- унищожаване на първичната инфекция;

- използване на устой­чиви сортове.