Болестта жълтеница по вишната е известна във Франция още от XVIII век, а в Англия - от началото на XIX век. За много страни жълтеницата това е икономически най-важната вирусна болест по вишната. В насажденията на възраст от 12 до 15 години се заразяват почти всички дървета. Всичко това води до значително намаление на добивите. В условията на България е установено, че в зависимост от сортовата чувствителност, завързът на болните вишневи дървета намалява с 10 до 75%.
Кои са симптомите при жълтеницата по вишната
В годината след като вишневите дървета са се заразили, проявлението на жълтеницата по вишната е подобно на това по черешата. През следващите години хлоротично-некротичните прояви и съчмянковият синдром се заменят с пожълтявате на листата и преждевременен листопад.
Хроничната форма на жълтеницата по вишната започва да се проявява около един месец след цъфтежа, под формата на яркожълта петнистост по старите листа, която постепенно се разширява и обхваша цялата петура. Остава зелена само тъканта около главния нерв. Пожълтелите листа опадат, а след 2—3 седмици се повтаря нова вълна от листопад. Така, до средата на лятото растенията се обезлистват от 30 до 50%. В някои райони пожълтяването на листата се проявява през 2—3 години. Характерно е че се откриват в короната на болните дървета и тесни, подобни на върба листа.