Описание на болестта ръжда по фасул

http://www.agro-consultant.net/images/stories/MyBlog/62/Uromyces appendiculatus.jpgОт двете страни на листната петура се об­разуват лимоненожълти петънца, след ня­колко дни в центъра им, но само от долната страна се формират дребни, белезникави, чашевидни ецидии, които съдържат жълтени­кава маса от ецидиоспори. По-късно се поя­вяват кафяви, прашести купчинки (уредосори). При силно нападение листата прегарят и опадат. В края на вегетацията листата и стъблата се покриват с червено-кафяви телейтоспори.

Ръждата по фасула има ограничено сто­панско значение за България поради по-къс­ната й проява. Болестта ръжда по фасул създава значителни проблеми при отглеждането му като втора култура или при по-късна сеитба.

Гъбата под форма на телейтоспори се съхранява в растителните остатъци. U. appendiculatus е автоециден, облигатен патоген, чийто цикъл на развитие преминава из­цяло върху фасула. Болестта ръжда по фасул се разпространява с въз­душните течения и се благоприятства от хладни (16-25⁰С) и влажни условия през веге­тацията. Гъбата се характеризира със значи­телно патогенно разнообразие, като в стра­ната са установени 7 раси.

Борба с болестта ръжда по фасул

Използването на устойчиви сортове, се­итбообращение с житни култури са основата на Добрата растителнозащитна практика за борба с ръждата. Устойчиви към разпрост­ранените в България раси са сортовете Абритус и Прелом.