Описание на болестта ръжда по фасул
http://www.agro-consultant.net/images/stories/MyBlog/62/Uromyces appendiculatus.jpgОт двете страни на листната петура се образуват лимоненожълти петънца, след няколко дни в центъра им, но само от долната страна се формират дребни, белезникави, чашевидни ецидии, които съдържат жълтеникава маса от ецидиоспори. По-късно се появяват кафяви, прашести купчинки (уредосори). При силно нападение листата прегарят и опадат. В края на вегетацията листата и стъблата се покриват с червено-кафяви телейтоспори.
Ръждата по фасула има ограничено стопанско значение за България поради по-късната й проява. Болестта ръжда по фасул създава значителни проблеми при отглеждането му като втора култура или при по-късна сеитба.
Гъбата под форма на телейтоспори се съхранява в растителните остатъци. U. appendiculatus е автоециден, облигатен патоген, чийто цикъл на развитие преминава изцяло върху фасула. Болестта ръжда по фасул се разпространява с въздушните течения и се благоприятства от хладни (16-250С) и влажни условия през вегетацията. Гъбата се характеризира със значително патогенно разнообразие, като в страната са установени 7 раси.
Борба с болестта ръжда по фасул
Използването на устойчиви сортове, сеитбообращение с житни култури са основата на Добрата растителнозащитна практика за борба с ръждата. Устойчиви към разпространените в България раси са сортовете Абритус и Прелом.