Какво трябва да правим в лозя, пострадали от градушка

Много от лозята в България се намират в райони, където често падат градушки. Бялото гниене е болест, която се проявява по пострадалите лозя непосредствено след падналата градушка.

За да бъде успешна борбата с бялото гниене лозарите трябва да направят следното:

лозарите трябва бързо да отстранят и изгорят напълно повредените части, които са източник на заразата;
лозите трябва да се напръскат с 2% бордолезов разтвор или други продукти за растителна защита с активно вещество меден сулфат задължително най-късно до 16 часа след падането на градушката.

Най-важното практическо мероприятие, което трябва да приложат лозарите за възстановяване на лозите след градушката е правилната резитба.

Основните цели на резитбата са:

възстановяване на формировката;
чрез нея да се получи известно количество грозде в годината в която е падналата градушката;
да се осигури нормално плододаваненя лазите през следващата година.

Повредите, които градушката нанася, зависят преди всичко от нейната интензивност. Характерът и степента на повредите зависят от фазата на вегетацията на лозите и времето, когато е паднала градушката. Ето защо, преди да се дадат указания за резитбата, лозарите трябва да преценят какви повреди са нанесени. Трябва да се има предвид, че при еднаква интензивност на градушката повредите върху лозовите растения са толкова по-малки, колкото по-късно е паднала.

Повредите от късните градушки по лозята са най-силни по гроздовете. След градушка възстановителна резитба може да се проведе, когато имаме все още интензивен растеж на леторастите, но не по-късно от края на юни. Тогава плодните пръчки на лозите се премахват, а зелените леторасти от старите чепове се режат пак на чепове.

Общият брой на чеповете трябва да осигури:

нормално гарниране на кордоните;
оптимална листна площ;
възможности за натоварване при резитбата през следващата година.

След образуването на зърната резитбата на зелено за възстановяване след градушка не трябва да се извършва. Това може да стане само по изключение, когато градушката е паднала в началото на юли или е била много силна и е изпочупила напълно леторастите. Когато повредите по зелените леторасти са незначителни, не се препоръчва извършване на резитба, защото от летните пъпки покарват колтуци, които до края на вегетацията достигат нормална дължина и узряват добре.

За да създадат по-благоприятни условия за възстановяване на лозята през следващата година, когато повредите са по леторастите, развили се от чепове (при ранни, но по-слабо интензивни градушки) лозарите трябва да намалят малко общото натоварване на лозите:

чрез скъсяване на плодните пръчки;
дори понякога се налага да премахнем някои плодни пръчки изцяло.

Всичко това води до значително засилване на растежа на леторастите. Много често след градушка спящите пъпки на лозите се развиват масово, Това предизвиква силно засенчване в зоната около кордоните и леторастите на лозите не успяват да узреят до края на вегетацията. Освен това те се нападат no-силно от оидиум. В такива случаи филизенето на излишните леторасти при лозите е наложително. Така се създават по-добри условия за опазване на новия прираст от болести и неприятели.

Когато след паднала градушка не се извърши резитба на зелено, през следващата година за плодни звена (пръчки и особено за чепове) трябва да се подбират пръчки, които са повредени най-слабо.

С многo голямо внимание лозарите трябва да се извършат резитбата на младите лозя, които са в процес на формиране и са пострадали от градушка. При силно изразени повреди по младите лозя, когато и тъканите около раните са некрозирали, пръчките не трябва да се оставят за бъдещи стъбла или кордони, При по-слаби повреди, ако раните са калусирани и дървесината е добре узряла, едногодишните пръчки се запазват и се извършва нормална резитба за формиране на лозите.