Кафявото гниенее широко разпространено заболяване по овощните растения.
Повредите от късното кафяво гниене (Monilinia fructigena)се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация. По кожицата на плодовете се появяват кафяви петна, които се разрастват и могат да обхванат целия плод. Повредените тъкани са кафяви и изгнили. Болният плод окапва. Възможно е плодът да се остане по клонките и се мумифицира. Когато плодовете са на кичури късното кафяво гниене (Monilinia fructigena) преминава от един плод на друг и ги заразява. След изтичане на инкубационния период плодовете се покриват с туфи от конидионосците и конидиите на гъбата.
При ябълката, дюлята и прасковата от плода, патогенът на късното кафяво гниене (Monilinia fructigena)се придвижва по дръжките и обхваща плодните клонки. Понякога преминава и по носещите ги леторасти. Върху тях се образуват елиптични петна, които често се разрастват и обхващат летораста като пръстен. Вследствие на това връхната им част загива.
Причинител на Късното кафяво гниене е Monilinia fructigena (Persoon) Schroter (Aderh et Ruhl.) Honey от клас Ascomycetes.
Мицелът се развива между клетките, под кората образува стромовидни структури, а на повърхността конидионосците са събрани на туфи.
В България патогенът зимува като мицел по заразените леторасти и мумифицираните плодове. Когато конидиите по плода се образуват през есента, те също презимуват и са първоизточник на инфекция през целия вегетационния период. При наличието на влага спорите се разнасят и след като достигнат плодовете, кълновете на късното кафяво гниене (Monilinia fructigena), навлизат в плодовете на мястото на механични повреди или през лантицелите. Мицелът се развива междуклетъчно, като убива клетките и се храни със съдържанието им.
Спорите на късното кафяво гниене (Monilinia fructigena) започват да покълнват при 0°С. Оптималните температури за покълнване на спорите са от 24 до 27 °С. Светлината влияе стимулиращо на спорообразуването. През деня се формират спори, а през нощта мицелът започва да нараства. Поради тази причина се наблюдава и зониране на поврелите. При благоприятни условия патогенът се разпространява през цялата вегетация.
Борба с късното кафяво гниене (Monilinia fructigena).
При болестта М. fructigena пръсканията започват по-късно в зависимост от проявата на болестта по вече наедрелите плодове.
Борбата с причинителите на кафявото гниене може да бъде успешна, ако се прави съчетаване на агротехнически и химически мерки.
Агротехнически мерки за борба с късното кафяво гниене (Monilinia fructigena) са:
- новите овощни насаждения трябва да се създават по възможност на проветриви терени;
- изрязват се всички опожарени клонки до здрава тъкан.
- унищожават се всички саморасли сливи и джанки, трънки, издънки.
- унищожават се изрязаните клонки;
- събират се и се унищожават загнилите и мумифицирани плодове;
- не бива да се допуска червясване на плодовете.
- беритбата на плодовете трябва да се извършва в сухо време, внимателно, без нараняване и не бива да се закъснява с нея.
Трябва да се полагат необходимите грижи за дърветата, като обработка на почвата, торене и поливане.
Химическата борба е ефективна, ако се прилага след стриктно изпълнени агротехнически мерки.
Срещу ранното кафяво гниене първото пръскане се провежда рано напролет преди набъбването на пъпките с Бордолезов разтвор 1% или с Купроцин - 0,4%, Шампион - 0,3% и др.
Второ третиране се прави при показване боята на цветовете /фаза цветен бутон/ с един от препаратите: Байкор 300 ЕК-0,15%, Роврал 25 ФЛО-0,2%, Роврал 50 ВП-0,15%, Топсин М 70 ВП-0,15%.
При благоприятни условия за развитие на болестта /валежи, понижаване на температурите/ пръсканията трябва да се провеждат в:
- началото на цъфтежа;
- по време на масовия цъфтеж;
- в края на цъфтежа.
За да се намали опасността от поява на късно кафяво гниене е необходимо пръскането да се провежда при повява на първите признаци по плодовете /3-4 седмици преди беритбата/. Използвайте най- малко дваот горе изброените препарати. Спазвайте карантинните срокове на използваните от Вас препарати.