Струпясването по ябълката-Venturia inaequalis е повсеместно разпространено, икономически важно заболяване по ябълката. При благоприятни условия струпясването по ябълката -Venturia inaequalis може да причини загуба на реколтата до 100%.

Кои са симптомите на струпясването по ябълката-Venturia inaequalis?

По долната страна на листата на ябълката се образуват закръглени до неправилни неясно ограничени, маслиненозелени петна. По-късно петната причинени от болестта струпясване по ябълката-Venturia inaequalis се наблюдава от горната страна на петурата. При листа с по-тънка кутикула петната имат лъчиста структура. Много характерни са повредите при сортовете с по-дебела кутикула. При тях петната причинени от болестта струпясване по ябълката-Venturia inaequalis, са ясно очертани, гладки и сиви, често прошарени от по-тъмни и светли пръстени. След разкъсване на епидермиса в средата се появява кафяво-зелен плесенов налеп. Понякога заразата от болестта струпясване по ябълката-Venturia inaequalis, протича покрай главните жилки на петурата, като се образуват неправилни по форма петносвания. При масово нападение от струпясване листата жълтеят, прегарят и в овощните градини настъпва ранен листопад. Дървета­та залагат по-малко плодни пъпки за следващата година и са по-податливи на измръзване. Симптоми на болестта струпясване по ябълката-Venturia inaequalis се наблюдават по дръжките на листата и по чашечните и венечии листа на цвета.

Плодовете се нападат най-силно от тяхното формиране до фаза големина на орех. По младия завръз петната са едри, закръг­лени и имат кадифен налеп. По-късно повредените тъкани стават корковидни (имат вид на струпейчета), напукват се, а плодът на ябълката се деформира. По оформените плодове на ябълката петната са неправилно закръглени в средата си имат тъмен налеп, а отстрани се заграждат със сив венец. Често петната се прошарват от по-тъмни и светли зони. По-късно налепът изчезва и се открива вкорковена тъкан. Силно нападнатите пло­дове на ябълката обикновено се деформират, напукват и често преждевременно окапват. По напълно оформените плодове на ябълката преди узряването и се образуват много малки, трудно забележими петна, които по време на съхранението се разрастват в едри струпеи.

По културните сортове ябълка (макар и по-рядко) болестта струпясване по ябълката -Venturia inaequalis се среща по едногодишните леторасти. По-често болестта струпясване по ябълката-Venturia inaequalis се наблюдава по клоните на киселицата. По кората и се образуват слаби подувания, където след разкъсване на епидермиса се открива кади­фен налеп, в който по-късно се развива плитка раковина с размер 2 — 4 mm.

Причинител на болестта струпясване по ябълката

Причинител на болестта струпясване по ябълката е Venturia inaequalis от клас Ascomycetes. Аскоспорите се изстрелват при навлажняване и температура от 5 до 26 °С. Аскоспорите не узряват едновременно, а в продължение на 7-9 седмици. Спорите могат да покълнват при на­личие на вода. При температура 5°С е необходимо капката вода да се задържи 15-18 часа, при 9°С-9-11 час, при 20-24°С-4-6 часа. Инкубационният период на струпясването по ябълката -Venturia inaequalis е от 8 до 17 дни (17-18 дни при температура 8°С, 8 дни при 20 °С и 13 дни при 26 °С). Паразитната фаза на патогена започва с първите заразявания от аскоспо­рите на младите листа и продължава до листопад. Мицелът на струпясването по ябълката -Venturia inaequalis, нараства при темпера­турен интервал от 6 до 31 °С (оптималната температура е 20-22 °С), а конидиите се образуват при температура—5 до 31 °С.

Когато патогенът на струпясването по ябълката-Venturia inaequalis, зимува като мицел по леторастите на ябълката при температура над 0 0С спорите се формират в периода на месеците януари-март. Максимумът на отделянето и заразя­ването със струпясването по ябълката-Venturia inaequalis е през втората половина на март до средата на месец май.

Основна роля за масовото развитие на патогена играят влагата и температурата.

Болестта струпясване по ябълката-Venturia inaequalis се развива благоприятно при:

• хладно и дъждовно време;

• гъсто засадени ябълкови градини;

• непроветриви места;

• едностранчиво азотно торене;

• неспазване на моментите за борба некачествено пръскане.

Гостоприемник на патогена струпясване по ябълката-Venturia inaequalis е ябълката. Установени са физиологични раси.

Борба със струпясването по ябълката-Venturia inaequalis

Основният метод за борба с болестта е:

• въвеждането на устойчиви сортове като - Сърпрайз, Прима, Присила, Приам, Макури, Нова изигра, Флорина, Гавин Ген и др.,

• създаване на насажденията върху подходящи терени

• отглеждане на ябълка­та при висока агротехника.

Химичната борба със струпясването по ябълката-Venturia inaequalis се извежда на основа на прогнозата  за  развитие на патогена.

Провежда се предцъфтежно и 1-2 пръскания след опадане на венечните листа през 10-14 дни. Системни­те фунгициди проявяват лечебния си ефект към патогена, ако след заразяването на градините се направи пръскане не по-късно от 48 до 72 часа. В критичните фази от развитието на ябълката се провеждат сгъстени третирания през 8 — 10 дни. Критичните фази при ябълката са от появането на първите листа (фаза миши уши) до фаза наедряване на плода до големината на орех. Когато през тези фази има благоприятни условия за развитието на струпясването по ябълката -Venturia inaequalis, пръсканията са  през 8 — 10 дни.  Тъй като не трябва да се получи резистентност към струпясването по ябълката-Venturia inaequalis се препоръчва редуване на фунгицидите.

В схемата за борба с причинителя на струпясването особено зна­чение имат първите 1-2 пред цъфтежи и третирания. Тяхното значение е особено голямо с установения факт, че патогенът зимува като мицел по едногодишните леторасти и така се осъществяват много ранни инфекции. Пръсканията могат да се извършват с бордолезов разтвор -1 %, купроцин-0.5 % или купроцнн супер-0.4%, като задължи­телно първото пръскане се провежда във фаза миши уши с бордолезов разтвор. В борбата със струпясването по ябълката-Venturia inaequalis могат да се използват сероваров разтвор - 1 %, коло­идна сяра, приготвена от железен сулфат 1:400, пероцин 75 Б-0.25%. Пръсканията с тях се провеждат през 6—8 дни при по-слабо нападение от болестта.

Перспективна е и биологична­та борба. Гъбите антагонисти Athelia bom-basika и Chaetomium globosum потискат образуването на аскоспори от V. inequalis.