Плевелите силно забавят развитието на фасула в началните му фенофази. Вторично­то заплевеляване често поставя проблеми по отношение механизираното отглеждане и прибиране на културата. фасулът се заплевелява основно от късни, пролетни плевели (обикновен щир, бяла куча лобода, черно ку­че грозде, пача трева, кръвно просо, кокоше просо, сива и зелена кощрява). От ранните пролетни плевели често се срещат полски синап и фасулче, а от многогодишните: повити-ца, паламида, балур, троскот и др.

Борба с плевелите по фасула

Добра растителнозащитна практика е из­ползването на противожитни и противошироколистни хербициди, на техните смеси и системи за по цялостно и по-продължително опазване на фасула от плевели. Борбата срещу плевелите при фасула трябва да се води при предшествениците в сеитбообръщението, което намалява въз­можността от евентуално заплевеляване на културата.

Фасулът не е взискателен към предшест­веника и може да се отглежда след различни едногодишни култури при условие, че площи­те не са заплевелени с коренищни и кореново-издънкови плевели. В сеитбообръщението обикновено идва след житни култури. Това улеснява борбата с многогодишните и отчас­ти с късно поникващите едногодишни видове. Вегетиращите в стърнищата плевели се унищожават навреме чрез дълбоката оран. За по-бързо и рационално очистване на пло­щите от многогодишни плевели дълбоката оран трябва да се предшества от внасяне на тотални системни, листни хербициди. Оран­та се извършва най-рано 4-5 седмици след внасянето на хербицидите. При липса на подходящи хербициди основната обработка в тези площи трябва да се диферинцира в за­висимост от преобладаващата група плеве­ли.

В площи, силно заплевелени с кореново-издънкови плевели, се прилага главно ме­тодът на изтощаване на подземните органи. На площи, заплевелени с коренищни плеве­ли или едновременно с коренищни и корено-воиздънкови видове, в условията на сухо ля­то се прилага методът на изсушаване. Плевелните растения, поникнали след дълбока­та оран, и самосевът от предшественика се унищожават с навременни допълнителни обработки. Извършването на пролетни предсеитбени обработки довежда до силно намаляване на плевелите преди засяването на фасула.

фасулът трябва да се засява след послед­ната почвообработка в чисти площи, което осигурява бързо и едновременно поникване на семената. Така се засилва конкурентоспособността на културата спрямо плевелите. Механичната борба срещу плевелите през ве­гетацията на фасула се извършва чрез окопа-вания (в междуредията и вътре в редовете). Навременното извършване на първото окопаване е от съществено значение за ранното отстраняване на плевелите. Междуредовите обработки се извършват 3-4 пъти, когато в площите преобладават коренищни и корено­воиздънкови плевели, ако обаче заплевеля-ването е основно от едногодишни, техният брой се редуцира до 1-2. Добра растителнозащитна практика е прилагането на хербициди за борба с плеве­лите при фасула. Те могат да се внасят поч­вено и вегетационно.

Срещу едногодишни житни и някои широ­колистни плевели, преди сеитба със задължи­телно инкорпориране се препоръчва прилага­нето на почвен хербицид. За борба срещу едногодишните, широколистни след сеитба, преди поникване на културата и при прогнозиране на смесено заплевеляване от едногодишни с преобладаващо участие на житни е възможна употребата на почвени хербицидни продукти за растителна защита. Ефективността на поч­вено приложените хербициди е твърде зависи­ма от почвената влага в момента на приложе­ние и до 10-15 дни след това. Добрата расти­телнозащитна практика изисква те да се при­лагат на добре изравнена и наситнена почва.

Листните хербициди се използват през ве­гетацията срещу голям брой едногодишни, двусемеделни плевели. През различните фе-нофази на културата за унищожаването на едногодишни и многогодишни, житни плеве­ли се препоръчва внасянето на противожитни, листни хербициди.

При прилагане на Добрата растителноза­щитна практика трябва да се знае, че фа­сулът е чувствителен към вегетационно при­ложени хербициди при висока температура. Повреди се получават и при неспазване на препоръчваните дози от хербицидите и фенофазата на културата по време на третиране.

Срещу плевелите по фасула трябва да се използват хербициди със следните активни вещества:

Преди поникване

- преди сеитба-срещу едногодишни житни и широколистни: трифлуралин (с инкорпориране, почвено);

- след сеитба-срещу едногодишни, широ­колистни: линурон, метобромурон, имазетапир (почвено); срещу смесено заплевеляване с преобладаващи житни: метолахлор, алах-лор, пропизахлор, пендиметалин (почвено).

След поникване

- срещу едногодишни, широколистни: бентазон, фомезафен (вегетационно);

- срещу ед­ногодишни и многогодишнни, житни: флуазифоп-П-бутил, халоксифоп, феноксапроп-П-етил, клетодим (вегетационно).