Плодовата корогризачка - Adoxophyes orana се отнася към многоядните видове и в годините на градация нанася значителни повреди по ябълки, круши и дюли.

Неприятелят плодова корогризачка - Adoxophyes orana развива две поколения годишно. Зимуват гъсениците от втора възраст в плътно, бяло, паяжиново пашкулче, закрепено за грапавата кора близо до пъпките, в разклоненията на клоните, в пукнатините на кората по ствола на дърветата и др. Те се активизират рано през пролетта. Хранят се с вътрешността на пъпките, с цветовете и младите листа, които слепват с паяжина или сгъват надлъжно по централния нерв. Нагризват и завръзите, които с нарастването си се деформират.

Гъсениците на плодовата корогризачка - Adoxophyes orana се развиват продължително време, от края на март- началото на април до средата на май и през юни. Летежът на пеперудите от презимувалото поколение започва през третата десетдневка на май с максимум средата на юни. Женските пеперуди снасят яйцата си на купчинки върху горната и долна повърхност на листата от два до седем дни след излитането. Яйцата се развиват от 5 до 18 дни в зависимост от температурните условия.

Младите гъсенички на плодовата корогризачка - Adoxophyes orana се разпълзяват бързо. Укриват се по долната страна на листата, където около централния нерв и по-дебелите жилки на листата изплитат бяла паяжинка, под която се хранят. След това слепват няколко листа с паяжина или нагризват кората и част от плодовото месо на ябълките, скрити под лист, закрепен за плода. Началото на летеж на пеперудите от новото поколение започва в началото на август и продължава до края на септември. В години с прохладно лято, летежът започва през втората десетдневка на август и продължава до средата на октомври. Гъсеничките от второто поколение причиняват т.н. „есенни повреди". Те изгризват малки, кръгли отвори, които през периода на съхранение на плодовете са входни отвори за причинители на болести.

Динамиката на летеж и периодите на градация на този вредител се проследяват със феромонови уловки. Уловките се поставят всяка година на едно и също място, на височина 1,5-1,8 метра от повърхността на земята в двата края на градината при малки насаждения и по 1 уловка на всеки 10 дка при по-големи площи. При ежегодно и регулярно отчитане на броя уловени пеперуди, могат правилно да бъдат определени периодите на градация на неприятеля и да се проведат съответните третирания за намаляване на неговата численост. Емпирично е установено, че при улов на средно 40 пеперуди на 1 уловка за една седмица, повредите от неприятеля са под прага на икономическа вредност.