Кръгломиниращият молец Leucoptera malifoliella (Cemiostoma scitella) има най-голямо икономическо значение от групата на листоминиращите молци. Развива три, а понякога и четири поколения годишно. Зимува като какавида в пашкул основно по кората на клоните и стволовете. Летежът на пеперудите на кръгломиниращия молец Leucoptera malifoliella (Cemiostoma scitella) започва през пролетта с цъфтежа на ябълката и продължава до края на септември.
Женските снасят яйцата си по единично, по долната страна на листата. Излюпените гъсеници на кръгломиниращия молец Leucoptera malifoliella (Cemiostoma scitella) се вгризват в паренхима на листата непосредствено под яйчната обвивка. Отначало мината изглежда като светлокафява точка по горната страна на листата. С развитието на гъсеницата тя се разширява и се получават спираловидни ходове, които изглеждат като концентрични кръгли петна. Долната им страна е белезникава. Напълно развилите се ларви на кръгломиниращия молец Leucoptera malifoliella (Cemiostoma scitella) напускат мините и какавидират в бял пашкул във формата на лодка, който е разположен в короната на дърветата.
Кръгломиниращият молец Leucoptera malifoliella (Cemiostoma scitella) обикновено се среща в по-ниска плътност. Развива три поколения годишно. Зимува като пеперуда в пукнатините на кората. Напролет пеперудите се появяват рано през април. Женските снасят яйцата си по долната страна на листата, като ги разполагат с яйцеполагалото си под епидермиса, обикновено поединично, близо до главната жилка. Гъсениците на кръгломиниращия молец Leucoptera malifoliella (Cemiostoma scitella) се вгризват между двата епидермиса и в паренхима прогризват характерни, силно извити змиевидни ходове, които постепенно се разширяват и на дължина достигат 10-12 cm. Екскрементите са разположени по средата на мината под формата на черна линия. След като завърши развитието си, гъсеницата на кръгломиниращия молец Leucoptera malifoliella (Cemiostoma scitella) прогризва епидермиса, напуска мината и какавидира по долната страна на листата в нежно снежнобяло пашкулче.