Листогризещи гъсеници

Листогризещи гъсеници с най-голямо икономическо значение са: Златозадка - Euproctis chysorrhoea, Гъботворка - Lymantria dispar, Пръстенотворка -Malocosoma neustria и Бяла американска пеперуда - Hyphantria cunea.

Златозадката, гъботворката и пръстенотворката развиват едно поколение годишно и имат сходни биологични особености. Освен по морфологичните си белези се различават само по начина на зимуване. Златозадката зимува като гъсеница от втора-трета възраст в гнездо оформено от няколко листа, обвити в паяжина и то е закрепено здраво по клоните на дърветата.

Гъботворката зимува като яйце с напълно развит зародиш по кората на дърветата. Яйчните купчинки са покрити с жълт мъх от коремчето на женската пеперуда, като наподобяват гъба. През февруари-март гъсениците се излюпват и остават струпани на отделни петна върху ствола в близост и върху яйчните купчинки. Пръстенотворката зимува като яйце с развит зародиш. Яйцата са цилиндрични, тъмносиви, снесени като пръстенче по 2-3 годишните клонки. През пролетта при набъбване на пъпките се активизират гъсениците на златозадката и гъботворката и се излюпват яйцата на пръстенотворката. Отначало се хранят по пъпките, а след това с листата. Младите гъсеници омотават мястото на хранене с паяжинни нишки.

Големите възрасти се хранят самостоятелно. При висока плътност нагризват цветовете и дори завръзите. Могат да предизвикат почти пълно обезлистване на нападнатите дървета. След изхранването си гъсениците какавидират в рехав пашкул между повредените листа. Пеперудите летят през юни и юли. Пръстенотворката и гъботворката снасят по клоните и ствола, а яйцата остават да зимуват. Златозадката снася по долната страна на листата, като женската покрива яйчната купчинка със златисти космици от коремчето си.

Гъсениците се излюпват през юли и в началото на август. Те са съвсем малки и нагризват горния епидермис и паренхима. Повредените листа пожълтяват и увяхват. Повредата няма икономическо значение. След като достигнат втора-трета възраст те оплитат зимните си гнезда.

Бялата американска пеперуда развива две и частично трето поколение. Зимува като какавида по дърветата, стволовете, под покривите или плитко в почвата. През пролетта, летежът започва в края на цъфтежа на ябълката. Женските снасят яйцата си на купчинки по долната страна на листата, като ги покриват с власинки. Излюпването на гъсениците съвпада с изкласяването на пролетната пшеница, с цъфтежа на едролистната липа и със зачервяването на плодовете при най-ранозрелите сортове череши. До пета възраст, те живеят в паяжинни гнезда, а след това водят самостоятелен начин на живот.

Младите гъсеници скелетират листата частично, като най-често изгризват долния епидермис и паренхима. По-възрастните надупчват листата, без да засягат жилките, а най-възрастните изяждат цялата листна петура. При липса на храна гъсениците могат да повредят повърхностно и плодовете. При по-висока плътност неприятелят може да обезлисти напълно големи дървета на значителни площи. Често намножа-ването му започва в парковете и крайградските зони.

В овощните градини могат да се срещнат в по-ниска плътност и редица други листогризещи гъсеници като:

Бяла овощна пеперуда -Aporia crataegi; Зарзалова вълнарка - Orgyia antiqua; Дъболистница - Gastropacha quercifolia; Сливов копринопред - Odonestis pruni; Orthosia sp.

Как трябва да се борим с листогризещите гъсеници - растителна защита?

Всички листогризещи гъсеници в овощните градини могат ефективно да бъдат контролирани чрез прилагане на подходящи инсектицидни третирания. През невегетационния период, трябва да се правят обследвания в градините, които са застрашени от нападение или неприятелите са забелязани през предходната година. Зимните гнезда и яйчните пръстенчета се изрязват, а яйчните купчинки се изстъргват и изгарят. При необходимост се провежда химична борба. Използват се контактни органофосфорни, кар-баматни, пиретроидни и др. инсектициди. От биологичните средства може да се изпо¬лзват продукти за растителна защитаи на база Bacillus turingiensis. До разпукване на пъпките ПИВ е 8-12 гъсеници/100 клонки при стръскване; през вегетацията ПИВ е 10-15% повредена листна маса.