Зеленчуците се нападат следните видове акари:

Обикновеният и паяжинообразуващият акар се срещат в цялата страна. В България е по-широко разпространен атлантическият акар. Той може да се развива както в самостоятелни популации, така и съвместно с обикновения паяжинообразуващ акар. Освен по зеленчуците и двата вида паяжинообразуваши акари вредят още и по голям брой полски видове растения и по плевелната растителност. На отделни места нападат овощните култури и лозата. В България доматовият акар е по-ограничено разпространен.

Как можем да различим отделните видове акари?

Обикновеният паяжинообразуващ и атлантическият акар могат да се различат много трудно, защото си приличат както по устройството на тялото си, така и по оцветяването и размерите си. Техните основни отличителни белези са устройството и размерите на копулационния орган при мъжките индивиди. Възрастните женски акари се срещат в две форми - лятна и зимна. Формата на тялото и на двете форми е овално яйцевидно. Акарите от зимната форма притежават керемиденочервен цвят и затова видът носи името „червено паяче".  Акарите от лятната форма са жълто-зелени или масленозелени в зависимост от храната, която консумират. Те имат по две кафяви петна на гърба. Дължината на тялото при лятната форма е средно 0,530 мм, а ширината - 0,290 мм. Женските акари от зимната форма са по-дребни. По гърба и на двете форми има по 24 комици, които са разположени в шест напречни реда. Мъжкият акар има жълто-зелено тяло, което е удължено и заострено към края на коремчето.

Яйцето има сферична форма, като непосредствено след снасянето е белезникаво и прозрачно със слаб зелен оттенък, а по-късно се променя в бледожълто. Диаметърът му е около 0,126 мм. Ларвата притежава три чифта крака, а протонимфата и дейтонимфата, както и възрастния акар - с четири чифта.

Доматовият акар не може да се види с просто око. Той се различава съществено от обикновения паяжинообразуващ и от атлантическия акар. Тялото му е удълженовретеновидно, жълтобелезникаво или бледоръждивожълто, по-широко в предния край, където се намират само два чифта крака. На края на тялото доматовият акар има две камшикоподобни косъмчета. Дължината му е от 0,135 до 0,200 мм. Яйцето е овално, бяло, с диаметър 0,042-0,045 мм.

Обикновеният паяжинообразуващ и атлантическият акар повреждат най-много доматите, пипера, дините, пъпешите, краставиците, патладжана и фасула. В Оранжериите те вредят по краставиците, пипера и доматите. Акарите обитават долната страна на листата, която постилат с фина паяжина. С помощта на устните си органи те пробиват епидермиса и смучат сок и хлорофилни зърна. В самото начало повредата се забелязва като малки белезникави или бледожълти петънца.  Но по-късно постепенно петънцата започват да се сливат и се образуват по-големи, които обхващат целия лист. Повредените листа придобиват мраморен вид, а силно нападнатите изсъхват. Нападнатите растения започват да отслабват, добивите намаляват и качеството на продукцията се влошава. Понякога растенията може и да загинат. Повредите са много опасни, когато температурите са високи, а влажността в почвата е ниска.

Доматовият акар напада и поврежда доматите, пипера, картофите, патладжана, петунията, татула и други видове от сем. Картофови. Той смуче сок от надземните части нa растенията и предпочита младите плодове. При доматите мястото на повредата е с кафяв цвят, а целите растения придобиват ръждивокафяв цвят. Силно повредените листа могат да окапят, а по стъблата се образуват надлъжни кафяви ивици. При силно нападение тъканите на патладжана също покафеняват, а листата се променят така, че приличат на повредени от хербициди. Силно нападнатите плодове могат да се напукат, а по повърхността им се образува мрежа от малки пукнатини с ръждивокафяв цвят. Растенията загиват, когато връхните им части са силно повредени. При картофите доматовият акар предизвиква изоставане в растежа на растенията и намаляване на броя и размерите на клубените. Понякога, когато  нападението е много силно картофите могат и да загинат.

Препарати за борба с акарите: