(Botrytis cinerea)-сиво гниене по лозата е гъбна болест.
Причинителят на болестта е от гъбата Sclerotinia fukeliana. Когато условията, като висока влажност и подходяща температура са налице, сивото гниене (Botrytis cinerea) напада пъпките, младите леторасти, листата и гроздето. Ето защо успешната борба с тези вредители силно намалява риска от развитие на болестта.
Най-големи щети се получават, когато (Botrytis cinerea)-сивото гниене нападне гроздето. В отделни години сивото гниене може да унищожи до 60-70% и повече от добивите на чувствителните сортове грозде.
Характерна особеност на болестта е следната-ципата на заболелите зърна придобива светлокафяв цвят, лесно се обелва и се пука. Първоначално започват да се появяват дребни кафяви петна, които постепенно се увеличават и обхващат цялото зърно. Когато условията са благоприятни сивото гниене (Botrytis cinerea) се предава на съседните зърна. Болестта обхваща целия грозд, който се покрива с плесен. Патогенът Botrytis cinerea напада гроздето, както докато е на лозите, така и при транспортирането и при съхранението му.
Обикновено заразяването на гроздето става, чрез рани, причинени от гроздовия молец, градушка, оидиум, напукване след дъжд и др. Когато гроздето е мокро, то може да се зарази и без да има рани по него. Поради тези причини пораженията са много по-големи, когато лозата са в ниски, непроветриви места, при силно зашумени лози, късни поливки и особено през дъждовна есен.
Повредите от (Botrytis cinerea)-сиво гниене по лозата могат да се ограничат, като се вземат следните предпазни мерки:
- ефикасна и навременна борба с болестите и неприятелите, като гроздов молец, оидиум и др.);
-
не трябва да се допуска излишно зашумяване на гроздето. Прави се старателно филизене на лозите, правилно привързване на леторастите, а при нужда се премахват листата около гроздовете. В лозето трябва да се води ефикасна борба с плевелите;
- трябва да се избягват честите поливки. След прошарване на гроздето не трябва да се полива. Не бива да се тори гроздето с големи дози азотни торове;
- след градушка повредените и загнилите зърна трябва да се почистват, а силно нападнатите гроздове да се премахват;
- гроздоберът трябва да започва след вдигане на росата, като при манипулацията се отстраняват всички болни зърна;
-
не трябва да се засаждат лозя в ниски влажни места. Лозите трябва да се режат правилно без да се претоварват с много грозде.
Борба със сивото гниене по лозата
Борбата със сиво гниене по гроздето се провежда с контактни и системни фунгициди. Болестта се проявява през първата половина на юли и първата половина на август.
Борбата се води през следните периоди:
- по време на цъфтеж, защото тогава сивото гниене предизвиква изресяване;
- след прецъфтяване;
- достигане на зърната до размери на грахово зърно;
-
затварянето на чепката, когато болестта може да остане в латентна форма във вътрешността на чепката и да се развие силно при зреенето;
- прошарване на зърната и узряване на гроздето;
- след градушка.
За борба със сивото гниене по лозата се използват контактни и системни фунгициди.
Контактни фунгициди (през юли и август - трети период): Роврал 25 ФЛО – 0.2%; Роми 25 СК – 0.2%; Фолпен 80 ВДГ – 0.15% и др
Системни фунгициди: Еклер 49 ВГ – 0.05; Сумилекс 50 ВП – 0.1%, Топсин М 70 ВДГ - 0.1% и др.