Една от икономически най-важните болести, която напада лозята в България е Peronospora della vite (Plasmopara viticola)- мана по лозата.
При благоприятни екологични условия развитието и започва от началото на май до края на есента. Маната по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) вреди във всички лозарски райони в България. Болестта напада само зелените части на лозата, като листа, реси (гроздове), леторасти и мустаци. Болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) напада най-често листата и гроздовете.
Болестта причинява следните щети:
- причинява загуба на грозде;
- поврежда и листния апарат, вследствие което се нарушава фотосинтезата и така запасяването с резервни хранителни вещества е недостатъчно, лозите отслабват и прирастът не може да узрее добре;
- повредените лози измръзват при сравнително малки студове, а през следващата година раждат по-слабо.
Симптоми на болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola)
По листата на лозите през пролетта и лятото се образуват бледозелени кръгли (мазни) петна. Те достигат до 3 и повече сантиметри в диаметър и придобиват жълт оттенък. При влажно време от долната страна на листа петната се покриват със сиво-бял налеп. Със застаряването петната стават жълто-кафяви и накрая изсъхват (подгарят). На един лист се появят едно или няколко петна. Понякога те се сливат едно с друго и обхващат по-голямата част на петурата. Когато листата са по-стари към края на лятото и през есента, маната по лозата се проявява под формата на множество дребни петна, които са ограничени от нервите. Те се наричат мозаични петна.
По ресите, най-често по дръжките, маната по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) образува кафяви петна, които растат на дължина и постепенно обхващат цялата чепка. При заразяване на грозда веднага след прецъфтяването младите завързи потъмняват, покриват се със сивобелезникав налеп и изсъхват. Когато зърната на гроздето наедреят и то е още зелено, болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) го напада през дръжчицата. Тогава от зелено то става кафяво, набръчква се и изсъхва, но бял прашец не се появява.
Болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) е гъбна болест и нейното развитие зависи изключително само от температурата и валежите. Гъбата зимува в окапалите листа в почвата. Напролет изхвърлянето на спорите започва още при температура 11°С и влажност на почвата 70% (кално). Ако има формиран летораст около 10-15 см и 1 първите заразявания са възможни. Ето защо не бива да се чака определена дата или първи заразявания за начало на пръсканията, а борбата трябва да започне още щом са налице горните условия, за да се осигури превантивна защита на лозата навреме. Веднъж проникнала в тъканите на листата, гъбата започва да се развива, без това да личи отвън. Необходим е известен период от време, за да се проявят външните белези на болестта - мазните петна. Този скрит период на болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) от заразяването до появата на мазните петна се нарича инкубационен. През пролетта при хладно време инкубационният период продължава около 9 дни, по-късно - 7 дни, а при много топло време - 5 дни.
Заразяването на лозите от зимните спори е по-ограничено. Масовото заразяване с болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) се причинява от летните спори, които се образуват по долната страна на листата - белият налеп по мазните петна. За да се образуват летни спори са необходими следните условия-висока влажност на въздуха и средна денонощна температура поне 13°С. Образуваните летни спори започват да се разнасят от вятъра на големи разстояния и попадат върху листата, ресите и други зелени части на лозата. За да покълнат и да причинят ново заразяване на спорите е необходимо задържане на водни капки по листата за 2-3 часа (дъжд, роса). При тези заразявания също се образуват мазни петна с летни спори и така кръгът се повтаря многократно през лятото. Ако не се създадат необходимите условия (капки вода в продължение на 2 часа), заразяване не може да стане, но обилните роси и мъгли са напълно достатъчни.
Борба с болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola)
Борбата с болестта мана по лозата се организира на основата на прогноза и сигнализация.
Предпазни пръскания се правят с контактни препарати:
Купроцин - 0,4%; Купроксат ФЛ - 0,3%; Купроцин супер - 0,3%; Купроцин супер специал - 0,25%; Купрофанат 55 ВП - 0,3%; Косайд 101 ВП - 0,15%; Меден оксихлорид 50 ВП – 0,25%; Шампион 50 ВП - 0,15%; Фунгуран ОН 50 ВП - 0,15%;Банко 500 – 0,2%; Браво 500 – 0,2%; Валсазеб 80 ВП – 0,3%; Дитан М–45 – 0,3% и др.;
При по-масово развитие на болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) особено в критичните фази борбата се извежда с контактно-системни /лекуващи/ препарати до ограничаване на заразата. Продукти за растителна защита с контактно-системно действие за борба с маната са:
Куадрис 25 СК - 0,075%; Микал 75 ВП - 0,3%; Микал флаш - 0,3%; Верита ВГ- 0,2%; Галбен 8 М 65 - 0,25%; Акробат МЦ - 0,2%; Форум Р 460 ВП- 0,3%; Мелоди компакт - 0,3%; Арметил М - 0,25%; Валсалаксил МЦ 72 ВП - 0,25%; Ридомил голд МЦ 68 ВГ(ВП) - 0,25%; Еклер 49 ВГ- 0,05%; Кабрио топ - 0,15%; и др.
Третирането трябва да се извършва през 7-14 дни, като се редуват най-малко два препарата. Най-критични са фенофазите, когато може да има директно попадение върху чепката и оттам загуба на реколтата. Това са фазите от поява на ресата, цъфтеж, до големина на зърната „грахово зърно”. Превантивната борба с болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) е най-ефикасният начин за нейния контрол. В този период лозата се развива много бързо и употребата на контактни или локално системни фунгициди не е най-удачният избор, защото бързо се открива нетретирана повърхност. Наложително е приложението на пълно системни препарати.
За да бъде по-ефикасна борба с болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) трябва да се обърне по-голямо внимание на някои фактори, които влияят пряко за опазването на гроздовата реколта. Знаем, че ограничаващ фактор за развитието на маната по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) е намаляването влажността на лозята. Новозасадените лозя на почви с лек механичен състав, на проветриви и отцедливи места с южно изложение, се нападат по-слабо от маната в сравнение с лозя, засадени на тежки, влагоемни почви с неподходящо изложение. Редовните почвени обработки и като резултат от тях чистите от плевели лозя се нападат по-слабо от мана. Плевелите пречат за качествено пръскане на лозите. Важно значение имат и зелените резитби на лозата като филизене, колтучене и кършене, с които се осигурява по-добро проветряване.
Засаждането на устойчиви сортове лози представлява голям интерес за практиката. Интегрираната борба с маната по лозата води до по-доброто опазване на лозята и гроздовата реколта.