Неприятелят кръвна въшка - Eriosoma lanigerum е икономически важен неприятел по ябълката, който се храни предимно по клоните и леторастите на дървото. Затова се разглежда отделно от другите листни въшки. Тя е внесена от Северна Америка и сега е разпространена повсеместно в повечето райони на Европа, където се отглежда ябълката. Развитието на неприятеля кръвна въшка - Eriosoma lanigerum е непълно и тя зимува като ларва в разклоненията, цепнатини и рани по стъблото, клоните и корените.
През студени зими, оцеляват само въшките, които се намират по стъблото или по корените. E. lanigerum развива няколко поколения годишно. При храненето си въшките отделят слюнка съдържаща ензими, които предизвикват хипертрофия (прекомерен растеж) на нападнатите растителни тъкани. Така се усилва притокът на хранителни сокове, а в мястото на повредата се образуват подутини (гали, тумори). Повредените растения изостават в развитието си поради нарушаване на нормалното сокодвижение. Особено голяма е повредата в овощните разсадници. Въшките се пренасят главно чрез посадъчния материал.
Безкрилите партеногенетични женски въшки имат яйцевидно черно тяло, покрито отгоре с восъчни памукоподобни бели влакънца. Антените са 6-членни. Дължината на тялото е 2 мм. Крилатите партеногенетични женски въшки са тъмнокафяви до черни, с тънки и нежни бели восъчни власинки, но само в края на коремчето, а останалата част на тялото е гола.
Кръвната въшка развива в годината до 17 поколения. Зимува като млада ларва или възрастна женска под напуканата кора по раните, причинени от резитбата или от други причини, както и по кореновата шийка, непосредствено под почвената повърхност и върху най-плитките корени на ябълката. У нас въшката се размножава само партеногенетично.
Рано напролет, когато времето се затопли и започне сокодвижението в ябълковите дървета (обикновено след като средната денонощна температура се задържи над 5°С), презимувалите кръвни въшки се раздвижват и преминават върху младите леторасли, по наранените места на клоните и стъблото и започват да се хранят, като смучат сок. Колониите се струпват в гъсти маси, които поради восъкоподобния памуковиден налеп върху тялото изглеждат като обвити с памук. При смачкване те изпускат червеникава течност, което е дало и името й. В резултат от усиленото смучене камбиалната тъкан на нападнатите клони и клонки се раздразва, което води до образуването на туморовидни подутини. Повредените клони са неустойчиви на студа и измръзват.
Едно поколение се развива 10-20 дни. Една женска ражда 150-200 ларви, които подрежда при раждането около тялото си. Зимуващите по клоните и под кората на дърветата индивиди са чувствителни към зимните студове и при температури от -17 до -32°С умират до 100%. След тежки зими обикновено през следващите една-две години нападението от кръвната въшка силно се редуцира
Ларвите на кръвната въшка се паразитират от Aphelinus mali. Паразитираните кръвни въшки почерняват. Паразитът намалява силно плътността на неприятеля при суха и топла пролет.
Борбата с неприятеля кръвна въшка - Eriosoma lanigerum се води, чрез провеждането на редовни растителнозащитни мероприятия в овощната градина оказва голямо значение върху развитието на популацията на E. lanigerum и нейните естествени врагове. С най-голямо значение от тях е Aphelinus mali. Може да се приложи механично унищожаване на колониите по ствола и клоните. Лятната резитба често елиминира нуждата от третиране, тъй като се отстраняват предпочитаните места за хранене и се предотвратява образуването на нови колонии. Самостоятелна химична борба срещу неприятелят кръвна въшка - Eriosoma lanigerum се провежда рядко. Няма установен ПИВ, но ако плътността е висока може да се наложи едно третиране с инсектицид. Трябва да се предпочитат селективни инсектициди, които не засягат полезните видове. Третирането да е насочено към ствола и скелетните клони, при по-голямо налягане, за да може силната струя да разкъса восъчния налеп върху въшката.