Неприятелят крушова плодова оса - Hoplocampa brevis развива едно поколение през годината и зимува като ларва в копринено пашкулче в повърхностния почвен пласт. Осите летят по време на цъфтежа. Излюпените ларви на неприятеля крушова плодова оса - Hoplocampa brevis се изхранват с месестата част на крушите. В един плод има само една ларва, която може да повреди 3-4 плода.
Крушовата плодова оса (Hoplocampa brevis Klug.) се среща повсеместно у нас, но в по-ниска плътност от ябълковата и сливовите плодови оси. В отделни райони и години нанася значителни поражения на крушовата реколта, особено когато поради алтернатнвно плододаване или други причини цветовете са сравнително малко.
Възрастното насекомо е малко по-дребно от ябълковата плодова оса. Главата и антените са тъмнокафяви. Тялото на осата достига дължина около 4-5 мм. Яйцето има белезникав цвят, елипсовидна форма и дължина около 1 мм. Ларвата е белезникаво-жълтеникава, със светложълта глава и едно кафяво петно на челото (такова петно липсва при ябълковата плодова оса). Напълно израсналата ларва достига дължина около 10 мм. Какавидата е бяла.
Крушовата плодова оса развива в годината едно поколение и зимува като ларва в плътен пашкул, изграден в почвата. Какавидира през ранна пролет със затопляне на времето и набъбване на пъпките на крушата. Първите оси започват да излитат от почвата в началото на цъфтежа на най-ранните сортове круши, а масовият летеж е по време на масовия цъфтеж на крушите. След оплождането си женските оси снасят яйцата си, като за целта с помощта на трионоподобното си яйцеполагало пробиват (прорязват) стените на цветната чашка и полагат яйцето между двата епидермиса на цветната чашка. В една чашка може да има снесени повече от едно яйце. По време на летежа осите се хранят с нектар от цветовете. Яйценосният период трае от 5 до 12 дни, като една женска снася обикновено около 40 яйца. Ембрионалното развитие продължава 8-10-дни в зависимост от метеорологичните условия и преди всичко от температурите. Излюпените ларви се вгризват в младите плодчета и унищожават цялата им вътрешност, заедно със семенната кутийка и младите семена в нея. Повредените плодчета придобиват кафеникав цвят и окапват. За цялостното развитие на ларвата, също в зависимост от метеорологичните условия, са необходими 22-30 дни. През целия си живот една ларва поврежда средно 3 плода. Напълно развитата ларва напуска повредения плод, пролазва по клоните, скрива се в почвата на дълбочина 20 см, приготвя си плътен пашкул. В пашкула тя изпада в диапауза и презимува. Известен процент от диапаузиралите лъжегъсеници остават в диапаузно състояние повече от 2-3 години.
Борба с неприятеля крушова плодова оса - Hoplocampa brevis
Обработката на почвата, във вътрередовите пространства, намалява плътността на зимуващите ларви.
Пръсканията се извършват или в началото на летежа срещу осите, или след прецъфтяването, когато се установи началото на излюпването на ларвите. Определянето на момента за пръскане срещу крушовата оса става чрез установяване началото на летежа им. Това обикновено се извършва чрез стръскване на дърветата в ранните утринни часове. ПИВ преди цъфтежа (фаза бял бутон) е 3 броя оси на дърво, а след цъфтежа е 3-5 % повредени завърза.
Най-съществен момент в борбата е прогнозиране появата на осите. Сроковете за борба се подават от Регионалните служби за растителна защита. Всеки стопанин може да конкретизира появата, като използва бели лепливи уловки. Вторият срок за провеждане на борбата с с неприятеля крушова плодова оса - Hoplocampa brevis е, когато се установи начало на излюпване на ларвите. За целта се маркират цветни розетки с яйца и се следи излюпването.
Активните вещества, които са регистрирани в България за борба с с неприятеля крушова плодова оса - Hoplocampa brevis са фенитротион, делтаметрин, фозалон, циперметрин + хлорпирифосетил.