Болестта огнен пригор - Erwinia amylovora у нас е открита за първи път през 1989 г. по дюля и круша в района на Пловдив. По-късно е установен и в други райони на страната. Болестта огнен пригор - Erwinia amylovora е много опасна за семковите овощни видове, тъй като само за 2-3 години при благоприятни условия за развитието и може да унищожи нападнатите чувствителни видове. Бактерията причиняваща болестта огнен пригор - Erwinia amylovora напада около 200 вида от семейство Rosaceae.
Икономическо значение у нас имат повредите по крушата, дюлята, ябълката.
Бактерията, причиняваща болестта огнен пригор - Erwinia amylovora напада цветовете, плодовете, леторастите, клоните, стволовете, кореновата шийка и корените на дърветата. Цветовете първоначално изглеждат увехнали, а по-късно изсъхват, придобиват кафяв до черен цвят. Те могат да опадат или да останат върху клонките. При влажно време върху повредените цветове се наблюдава капчици бактериален ексудат, който първоначално е бял, а по-късно придобива кехли-бареночервеникав цвят.
Заразените млади завръзи почерняват, съсухрят се и остават върху клонките. Заразените по-късно плодове придобиват кафяв до черен цвят, изсъхват, мумифицират се и остават прикрепени към плодните клонки. Листата и леторастите увяхват, изсъхват, придобиват кафяв цвят при ябълката и тъмнокафяв до черен при крушата. Върховете на нападнатите леторасти се извиват кукообразно или по-точно придобиват формата на „овчарска гега". При влажно и топло време заразените части се покриват с капчици ексудат както при цветовете . По клонките, скелетните клони и стволовете се образуват раковини. Около мястото на повредата кората се напуква, пожълтява и засъхва. Нападнатите корени придобиват кафяво-черен цвят. Върху кореновата шийка повредите са във вид на воднисти, мазни петна, които по-късно некротират и стават кафяво-черни и могат да я обхванат пръстеновидно.
Причинител - Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al. Бактерията презимува в раковините, образувани по клонките, клоните и стволовете на дърветата. През пролетта върху раковините се образува бактериален ексудат, който се разнася от дъждовете, насекомите и при резитба чрез инструментите. Първоначално се заразяват цветовете, а по-късно завръзите, листата, леторастите и клоните. Попаднала върху растителните органи бактерията навлиза в тях през устицата, лентицелите, нектарниците, а най-често през рани, причинени от насекоми, градушка, резитби и др.
За заразяване и развитие на болестта огнен пригор - Erwinia amylovora е необходимо определено съчетание на температура и влага. Развитието на бактерията през пролетта започва при температура над 18,5°С и влажност на въздуха над 80%. Максималната температура за развитие на бактерията е 32-35°С.
Борба с болестта огнен пригор - Erwinia amylovora
Санитарни мерки - засаждане само на здрав посадъчен материал. Да не се закупува посадъчен материал и не се вземат калеми от райони, където е разпространена болестта огнен пригор - Erwinia amylovora.
За райони, където болестта огнен пригор - Erwinia amylovora се установи за първи път се препоръчва незабавно изкореняване и изгаряне на нападнатите дървета или храсти. За райони, където болестта огнен пригор - Erwinia amylovora е вече разпространен се прилагат фитосанитарни мерки за ограничаване разпространението му. Изрязване и унищожаване на всички заразени части. Клоните се изрязват около 70 см под мястото на инфекцията. Раните от резитбата се замазват с бял латекс към който се добавя 1% разтвор на шампион или бордолезов разтвор. Инструментите за резитба се дезифекцират в 10 % белина или спирт за горене. Провеждат се профилактични третирания. Извършват се от 4 до 8 третирания в периоди, когато условията за развитие на болестта (температура и влага) са благоприятни. Особено важни са предпазните третирания по време на цъфтежа и след градушка, когато бактерията най-лесно прониква в растителните тъкани.
Активни вещества регистрирани у нас дя борба с болестта огнен пригор - Erwinia amylovora са меден хидроокис, меден сулфат, меден оксихлорид.