Болестта огнен пригор - Erwinia amylovora у нас е открита за първи път през 1989 г. по дюля и круша в района на Пловдив. По-късно е установен и в други райони на страната. Болестта огнен пригор - Erwinia amylovora е много опасна за семковите овощни видове, тъй ка­то само за 2-3 години при благоприятни ус­ловия за развитието и може да унищожи на­паднатите чувствителни видове. Бактерията причиняваща болестта огнен пригор - Erwinia amylovora напада около 200 вида от семейство Rosaceae.

Икономическо значение у нас имат пов­редите по крушата, дюлята, ябълката.

Бактерията, причиняваща болестта огнен пригор - Erwinia amylovora напада цветовете, плодовете, леторастите, клоните, стволовете, кореновата шийка и корените на дърветата. Цветовете първоначално изглеждат увех­нали, а по-късно изсъхват, придобиват ка­фяв до черен цвят. Те могат да опадат или да останат върху клонките. При влажно вре­ме върху повредените цветове се наблюдава капчици бактериален ексудат, който първо­начално е бял, а по-късно придобива кехли-бареночервеникав цвят.

Заразените млади завръзи почерняват, съсухрят се и остават върху клонките. Заразените по-късно плодове придобиват кафяв до черен цвят, изсъхват, мумифици­рат се и остават прикрепени към плодните клонки. Листата и леторастите увяхват, изсъхват, придобиват кафяв цвят при ябълката и тъм­нокафяв до черен при крушата. Върховете на нападнатите леторасти се извиват кукообразно или по-точно придо­биват формата на „овчарска гега". При влажно и топло време заразените части се покриват с капчици ексудат както при цве­товете . По клонките, скелетните клони и стволо­вете се образуват раковини. Около мястото на повредата кората се напуква, пожълтява и засъхва. Нападнатите корени придобиват кафяво-черен цвят. Върху кореновата шийка повредите са във вид на воднисти, мазни петна, които по-късно некротират и стават кафяво-черни и могат да я обхванат пръстеновидно.

Причинител - Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al. Бактерията презимува в раковините, об­разувани по клонките, клоните и стволовете на дърветата. През пролетта върху ракови­ните се образува бактериален ексудат, който се разнася от дъждовете, насекомите и при резитба чрез инструментите. Първоначално се заразяват цветовете, а по-късно завръзите, листата, леторастите и клоните. Попаднала върху растителните органи бактерията нав­лиза в тях през устицата, лентицелите, нектарниците, а най-често през рани, причинени от насекоми, градушка, резитби и др.

За заразяване и развитие на болестта огнен пригор - Erwinia amylovora е необходимо определено съчетание на температура и влага. Развитието на бактерията през пролетта започва при температура над 18,5°С и влажност на въздуха над 80%. Мак­сималната температура за развитие на бак­терията е 32-35°С.

Борба с болестта огнен пригор - Erwinia amylovora

Санитарни мерки - засаждане само на здрав посадъчен материал. Да не се закупува посадъчен материал и не се вземат калеми от райони, където е разпространена болестта огнен пригор - Erwinia amylovora.

За райони, където болестта огнен пригор - Erwinia amylovora се установи за първи път се препоръчва незабавно изко­реняване и изгаряне на нападнатите дърве­та или храсти. За райони, където болестта огнен пригор - Erwinia amylovora е вече разпространен се прилагат фитосанитарни мерки за ограничаване разпространението му. Изрязване и унищожаване на всички заразени части. Клоните се изрязват около 70 см под мястото на инфекцията. Раните от резитбата се замазват с бял латекс към кой­то се добавя 1% разтвор на шампион или бордолезов разтвор. Инструментите за резитба се дезифекцират в 10 % белина или спирт за горене. Провеждат се профилактични третира­ния. Извършват се от 4 до 8 третирания в периоди, когато условията за развитие на болестта (температура и влага) са благоп­риятни. Особено важни са предпазните тре­тирания по време на цъфтежа и след гра­душка, когато бактерията най-лесно про­никва в растителните тъкани.

Активни вещества регистрирани у нас дя борба с болестта огнен пригор - Erwinia amylovora са меден хидроокис, меден сулфат, меден оксихлорид.