Плевелната растителност е един от ос­новните фактори ограничаващи растежа и развитието на овощните растения. Плевели­те конкурират дърветата по отношение на водата, светлината и хранителните вещест­ва.

В овощните насаждения се срещат ос­новно два вида плевелни асоциации - окопен и ливаден тип. В младите насаждения и в градините, където се извършва редовна об­работка на почвата се среща окопен тип плевелна асоциация. Основни видове в нея са късните пролетни плевели - бяла лобода, обикновен щир, свиница, пача трева, тученица, черно куче грозде, злолетница и др.

Срещат се и представители от групата на ранните пролетни и зимно-пролетни плеве­ли, а така също и от групата на ефемерите -звездица, овчарска торбичка, видове спореж, видове великденче, червена и стъблеобхващаща мъртва коприва и др. Многого­дишните коренищни и кореновоиздънкови плевели се срещат като съпътстващи видо­ве. В овощните насаждения където не се извършва ежегодна обработка на почвата и не се прилагат хербициди плевелната асоци­ация е от ливаден тип. Основни представи­тели в този случай са упоритите многого­дишните коренищни и кореновоиздънкови плевели - балур, троскот, пирей, паламида, поветица и др. Борбата срещу тях е трудна, а неправилното и провеждане може да дове­де до увеличаване на заплевеляването с те­зи видове.

Като основни приоритети в борбата с плевелите при семковите овощни видове може да се посочат :

• Борба с плевелната растителност при подготовка на площта преди създаване на нова овощна градина.

• Избор на подходящ хербицид и доза и срок на третиране.

• Употреба на хербициди с добра ефикас­ност по отношение на плевелите, добра селективност (безопасност) по отношение на овощните растения и кратка персистентност (период на хербицидно последействие) за предотвратяване замърсяване на почвата с остатъчни количества от хербициди.

• Редуване на хербициди с различен хи­мичен състав с цел предотвратаване разви­тието на устойчиви (резистентни) биотипове плевели.