Всички новообразувани части на лозата в активен растеж са чувствителни на нападение от гъбата Phoma uvicola (по нови данни Phyllosticta ampelicida). Симптомите на болестта черно гниене по лоза - Phoma uvicola по листата представляват кремаво оцветени петна с размер 2-10 мм. Впоследствие листните петна стават червеникаво-кафяви, ограничени от тесни ивици тъмнокафява тъкан.
Повредите по дръжките на листата и гроздовете са дребни потъмняващи вдлъбнатини, които по-късно почерняват. По младите леторасти се образуват черни язви (рани). Белезникави точици са индикатори за заразявания на зърната; по-късно те се обграждат от червеникаво-кафяви пръстени. Зърната тогава стават синкаво-черни и се мумифицират. По нападнатите листа и зърна болестта черно гниене по лоза - Phoma uvicola образува сравнително едри пикнидии. Върху листата те са разположени като пръстен в периферната по-тъмна зона на петната, а върху петната по зърната са подредени в концентрични кръгове.
Съвършената форма на гъбата (Guignardia bidwellii) не е установена у нас. Патогенът зимува като пикнидии при нашите условия. За покълнването на пикнидиоспорите е необходима капка вода.
Благоприятни условия за развитие на болестта черно гниене по лоза - Phoma uvicola са дъждовното време и високата температура.
Борба с болестта черно гниене по лоза - Phoma uvicola
Третирания с фунгициди през пролетта не се налагат в лозя, където не е установена зараза или пък в предходната година са били установени само заразявания по листата. Обаче лозя със заразявания по зърната, установени в предходната година, или намиращи се в близост до пустеещи лозя, се смятат за застрашени.
Чувствителността на зърната към заразяване с болестта черно гниене по лоза - Phoma uvicola е най-висока в периода от формирането им до затварянето на гроздовете. Третиранията трябва да бъдат проведени в периода между цъфтежа и затварянето на гроздовете. Прилаганите у нас продукти за растителна защита за борба срещу болестите мана и оидиум са ефикасни и за контрол на болестта черно гниене по лоза - Phoma uvicola, поради което не се провеждат специални третирания за борба с това заболяване.
Във Франция и Швейцария за борба със заболяването се прилагат ПРЗ с различни активни вещества (а.в.): Флинт с а.в. трифлокскистробин+тебуконазол, Фоликур с а. в. тебуконазол, Систан с а. в. миклобутанил, Пънч и Олимп с а. в. флузилазол, Топаз с а. в. пенконазол, Полирам с а. в. метирам, Дитан с а. в. манкоцеб, Антракол с а.в. пропинеб.