Болестта мана по тютюн - Peronospora tabacina е една от най-важните икономически гъбни болести по тютюна. При поява на болестта в лехите се наблюдават малки групи или петна от растения, които имат жълто-зелен цвят, а листата им се завиват надолу.

По долната страна на тези листа при влажно време се появява първоначално фин, белезникав налеп, който по-късно се сгъстява и потъмнява до сив, дори син или синьовиолетов. В полето признаците най-напред се проявяват по най-долните листа на растенията, като бързо преминават към връхните. Различават се две форми на проява на болестта мана по тютюн - Peronospora tabacina - локална и системна. При локалната форма първоначално се образуват слабо забележими хлоротични петна, които постепенно стават жълтеникави до интензивно жълти с размери 2 - 2.5 см. При влажни условия по долната страна на петната се появяват вече описания налеп. При топло и сухо време картината е различна. Още преди появата на жълтеникавото оцветяване петната се ограждат с некротични петънца, точици или чертички, поради което признаците могат да бъдат сбъркани с някое вирусно заболяване. При благоприятни за развитие условия патогенът от листата може да се разпространи по тъканите на растенията, минава в стеблото и достига връхните части. В този случай растежът спира и растенията силно закържавяват - това е системната форма на болестта, която е фатална за тютюна.

Борба с болестта мана по тютюн - Peronospora tabacina

Радикалният начин за решаване проблема с болестта мана по тютюн - Peronospora tabacina са устойчивите сортове. От комерсиалните сортове тютюн, отглеждани в България, с известна степен на устойчивост към мана са Крумовград 58, Крумовград 90, Рила 82 и Рила 89, Неврокоп 1146. Едролистните тютюни особено сортовете от тип Бърлей са по-чувствителни към болестта.

Появата и развитието на болестта мана по тютюн - Peronospora tabacina в нашата страна може се прогнозира със задоволителна точност, благодарение на факта, че България, чрез Института по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ) в Пловдив участва в международната система към КОРЕСТА (Център за координация на научните изследвания на тютюна) за следене и сигнализиране появата, движението и развитието на маната в Средиземноморския район и Европа, която функционира on-line в Internet. Периодите на масово развитие на маната на полето могат да се прогнозират и по метода на индексите (Moger 1964).

Правилните агротехнически мерки ограничават значително възможността за развитие на болестта. Подбират се открити и проветливи площи за засаждане на тютюн. Осигурява се балансирано торене на растенията с азот, фосфор и калий. Извършват се редовни прегледи на растенията в разсада и на полето за поява симптоми на болестта. При поява на мана в лехите болните растения се унищожават, а на полето засегнатите листа се обират и изнасят веднага.

Активни вещества за борба с болестта мана по тютюн - Peronospora tabacina

Манкоцеб, метирам, цинеб, алуминиев фозетил, фенамидон, диметоморф + манкоцеб, симоксанил + манкоцеб, металаксил + манбкоцеб След сигнал от Институт по тютюна и тютюневи изделия (ИТТИ) и Националната служба за растителна защита (НСРЗ) за поява на болестта в някоя от съседните ни юж¬ни страни започват превантивни третирания на тютюна с контактни фунгициди. При съобщение за поява на болестта в България се предприемат третирания със системни или системно-контактни фунгициди. Броят на третиранията се съобразява със степента на нападение на патогена и продължителността на действие на използвания фунгицид. Въпреки че вече има съобщения за резистентност на патогена към металаксил в някои страни (Мексико, Австралия и др.) у нас такава не е наблюдавана.