Агроекологичните условия, при които се отглеждат тютюните у нас, определят и видовия състав на плевелите в тютюневите лехи и тютюневите насаждения. Преобладават предимно къснопролетните плевели. От ранно пролетните плевели по-масово разпространение имат само някои видове като полски синап. Многогодишните плевели са - балур и троскот.
Почти всички разсадопроизводствени площи са силно заплевелени - над 500 плевелни растения на квадратен метър. Най-опасни при производството на тютюнев разсад са плевелите обикновен щир, тученица, кощрява бяла куча лобода и лападоволистно пипериче.
В началните фази от развитието си след разсаждане на полето тютюнът е извънредно чувствителен към заплевеляването. Освен вредното влияние, което оказват върху добива и качеството на тютюна, плевелите затрудняват и оскъпяват обработките на почвата и беритбите на тютюна. Твърде голямо е и значението им като гостоприемници на редица неприятели и „депа“ за разпространение на голям брой заболявания. Почти всички тютюневи райони са масово заплевелени с обикновен щир и кокоше просо. Макар и в по-малък размер, повсеместно се срещат бяла куча лобода и кощрява. В отделни райони основен плевел е полският синап. Тученицата представлява проблем предимно при някои късни тютюни. В Сандански, Петрич и др. значително са разпространени кръвното просо и циперусите. През последните години в някои райони голямо разпространение имат балурът и черното куче грозде. Някои видове, известни само като бурени, започват да се очертават като опасни заплевелители (татул, абутилон).
Борба с плевелите при тютюн
Агротехническите мероприятия са добро средство за борба с плевелите. Важно значение имат подборът на площите, прилагането на сеитбообръщения с окопни житни и житни със слята повърхност, есенна дълбока оран след предшественика, редовни вегетационни почвообработки в междуредията без обръщане на орния пласт и ръчни окопава- ния вътре в реда. Най-ефективен контрол върху плевелите се постига чрез система от културно-стопански и химични методи на базата на конкретни данни за потенциалното и реално заплевеляване в площите чрез методите на прогнозата.
Тютюнът е чувствителен към триазинови хербициди, използвани при предшественика, и хербициди, внасяни на съседни посеви, но отвявани от вятъра към тютюневите ниви като глифозат, 2,4-Д, дикамба, МЦПА, пиклорам и др.
Активни вещества за борба с плевелите(растителна защита) при тютюн
В разсада: метам-натрий, дазомет (за обеззаразяване разсадопроизводствени площи), Напропамид
На полето:
Внасяне на почвени хербициди преди разсаждането на тютюна:
Срещу едногодишните житни и някои широколистни плевели като кокоше просо, кръвно просо, видове кощрява, обикновен щир, бяла лобода, тученица и др. борбата се извежда с хербицидите: пендеметалин, пропизохлор, S-метолахлор, напропамид, диметенамид, оксадиазон, оксидиаржил, етофумизат, оксифлуорфен, метазахлор.
През вегетацията на тютюна:
Тази растителнозащитна практика е необходима и икономически изгодна най-вече за едролистните тютюни. Срещу едногодишните житни плевели (кокоше просо, кръвно просо, видове кощрява), както и срещу балура от семе и коренища и троскот се прилагат:
- квизалофоп-П-тефурил, квизалофоп-П- етил, флуазифоп-П-бутил, холопсифоп-Я-ме- тил.