Една от основните грижи след засаждането на малките лози е постоянната проверка за редовното покарване на лозите. Почвената кора, която се образува върху купчинката пръст, с която е покрит чепът, след всеки паднал дъжд трябва да се разтрошава. Когато при тази манипулация се открият пъпките, то те отново трябва да се покрият с рохкава пръст. Неприятелите, като сивия и теления червей, прегризват току-що покаралите филизи и са основна причина за нередовното покарване на лозите. Когато се установи тяхната поява купчинките трябва да се преровят и неприятелите да се унищожат. След това мероприятие купчинките върху лозичките отново трябва да се възстановят. Когато през месец май, леторастите достигнат дължина 15-20 см и по тях се появят първите мустаци, трябва да се почистят появилите се росните корени с остро ножче. Купчинките трябва да се разровят внимателно и след манипулацията те се възстановяват отново. Почистват се също всички издънки от подложката. През втората половина на август се прави второ почистване на росните корени.
Почвената обработка в младото лозе е много важна. През цялата вегетация площта трябва да бъде рохкава и чиста от плевели. Когато настъпи засушаване лозите трябва да се поливат. Още с появата на първите леторасти започва пръскането против маната. Третиранията продължават до септември, понеже вегетацията на младите лози продължава до късно през есента. Може да се наложи да се пръска 10-15 пъти, но листата трябва да се опазят напълно от мана.
В някои райони на България има практика в междуредията на новозасадените лози да се засаждат междинни култури. В повечето случаи това не е полезно за лозите. Много вредни са такива култури, които развиват голяма надземна маса, засенчват младите лози или пък освобождават мястото късно. При по-широки междуредия може да се засажда лук, неувивен фасул и др., които се прибират рано и не образуват голяма надземна маса.
Когато грижи за младите лози са добри от тях израстват силни леторасти, които още през първата година достигат 1,2-1,50 м дължина. Те не трябва да се кършат. Ако не са поставени подпори, трябва да се осигурят временни колчета, към които да се привързват леторастите. Младите лози не се кършат и не се култучат, тъй като със съкращаването на листната им маса те отслабват.
Едногодишните лози може да се режат през есента или напролет. За предпочитане е пролетната резитба. Младите лози се загребват по-рано там където това се налага, за да се предпазят от евентуални ранни студове. Това мероприятие се извършва дори и в районите, в които възрастните лози поначало не се загребват. Изрязването им преди загребването лишава лозите от възможността да използват докрай листната си маса за натрупване на повече резервни хранителни вещества.
Още преди разпукване на пъпките, през пролетта на втората година, лозите се отгребват по възможност по-дълбоко. Така се откриват росните и по-плитките корени, които се премахват. Така лозите развиват по-дълбоки корени, което ги прави по-устойчиви на суша.
Изключително важно да се поставят подпорите (единични колове, телена конструкция, скеле и т.н.) навреме. През втората година покарват силни и много крехки филизи, които, ако не се привържат навреме може да се откъртват от вятъра. Ако това стане ще покарат нови филизи, но лозите ще се изтощят, ще остават слаби и плододаването им ще закъснее най-малко с една година.
Грижите по отглеждането на лозите продължават и през лятото. Лозите се връзват, пръскат се редовно и се правят необходимите обработки на почвата. Лозарите започват формирането на стъблата и на кордоните, при някои високи формировки.