Растително защитни мероприятия в овощната градина. Следете за неприятели и в лозето.
Лозова пъстрянка е опасна
пеперуда за лозята. Първата двойка крила на пеперудата са тъмно синкаво-кафяви до почти черни, с метален блясък. Тялото е тъмносиньо, също с метален блясък. При разперени крила достига 18-24 мм. Гъсеницата е светлосива, дълга 15-20 мм, с тяло гъсто окосмено с жълти и белезникави космици. На гърба има четири реда кафяви брадавици с оранжеви космици. В състояние на покой гъсеницата е завита дъговидно.
Лозовата пъстрянка зимува като гъсеница в пукнатините, по кората на лозата и под нея. При повишаване на температура на въздуха над 10°С гъсениците започват да напускат местата на зимуване и в продължение на една до три седмици се придвижват до пъпките (зимните очи), с които се хранят. При температура над 18-20°С, каквито са в момента, всички гъсеници мигрират по пъпките само за 6-10 дни. При температура под 10°С гъсениците преустановяват придвижването си, укриват се отново под кората и изчакват ново повишаване на температурите.
Презимувалите гъсеници изгризват вътрешността на пъпките, които най-често не се развиват, остават черни и приличат на измръзнали. Една гъсеница поврежда от 4 до 15 пъпки, в зависимост от сорта и температурата през периода на развитие на пъпките. При по-ниска температура, която забавя развитието на пъпките, повредите са по-големи. При силно нападение, лозите приличат на измръзнали от зимните студове!
По-късно гъсениците започват да се хранят с листата. Гъсениците от първите две възрасти изгризват долния епидермис и паренхима на листата, а по-възрастните изгризват отвори или скелетират листата, като остават неповредени само дебелите жилки. Гъсениците нагризват още ресата, ягоридата и леторастите на лозата.
Преди разпукване на пъпките се извежда борба при 1 гъсеница на 2 лози, а след началото на разпукването им - при 1 гъсеница на 1 лоза при десертни сортове, а при винените сортове съответно 1 гъсеница на 1 лоза и 2 гъсеници на 1 лоза. Може да се използват контактни инсектициди от всички групи - органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др.