Проявите на болестта зависят от продължителността и степента на въздействие на ниските температури през зимния период. След размразяването, отначало листата изглеждат воднистозелени, полупрозрачни, без тургор, а по-късно покафеняват и изсъхват. По хипокотилната ос се появяват кафяви черти и точки, а после цялата ос потъмнява и загива. В резултат на това ембрионалните корени отмират, долните листа стават кафявочервени и също изсъхват. При по-слабо измръзване възелът на братенето остава жизнен, но растенията изостават в развитието си и не изкласяват или образуват малко братя, слаби класове и некачествени зърна.
Кой е причинителят на измръзването на зимните житни растения?
Това са ниските температури. Измръзването се проявява при безснежни и студени зими с температури под минус 18-20 °С, когато растенията не са покрити от снежна покривка. При тези условия в междуклетъчните пространства на растителните тъкани водата замръзва и се образуват ледени кристалчета, които нарастват от прииждащата от клетките към тях вода. Ледените кристалчета притискат стените на клетките и ги разкъсват, при което те загиват.
Освен от външните условия, най-важните от които са температурата и наличието или отсъствието на снежна покривка, размерите на измръзването зависят още от видовата и сортовата устойчивост на растенията. Пшеницата например е по-устойчива от ечемика, но по-чувствителна от ръжта, а между сортовете на отделните култури съществуват значителни различия по отношение на тяхната студоустойчивост. Устойчивостта към измръзване на зимните житни растения до голяма степен зависи и от тяхното физиологическо състояние и по-конкретно от процесите на закаляването, фазата на развитие, съдържанието на вода и захари в тъканите и други.
Повреди от измръзване се наблюдават само в отделни години по пшеница, ръж ечемик и многогодишни житни треви.